Мощни звуци на рог долетяха от пристана — рицарите от кралския двор, като истински мимбрати, ги удостояваха с военни почести.
— Не е ли жалко? — каза капитанът. — Не мисля, че има и един-единствен човек на целия остров, способен да изсвири някаква мелодия. — Той погледна изпитателно Гарион. — Чух, че отивате към рифа Турим.
— Корим — разсеяно го поправи Гарион.
— Виждам, че сте разговаряли с хората от брега. Те дори не могат да произнесат правилно името. Както и да е, изпратете да ме повикат, щом решите точно къде искате да отидете. Водите около този риф са отвратителни. Това не е място, където можеш да си позволиш грешки, а аз имам няколко доста точни карти.
— Кралят ни каза, че няма никакви карти на рифа.
Капитанът намигна лукаво.
— Слуховете, за които споменах преди малко, накараха някои капитани от Мелцена да се опитат да ме проследят. Макар че „арест“ би била по-точната дума. Възнаграждението понякога предизвиква подобна реакция. Както и да е, веднъж минавах близо до рифа при спокойно време и реших да направя някои измервания. Винаги е полезно да разполагаш със скривалище, където другите се боят да те последват.
— Как се казваш, капитане? — попита Гарион.
— Креска, млади господине.
— Мисля, че можем да оставим обръщението „млади господине“. Наричай ме просто Гарион.
— Както кажеш, Гарион. Сега се махни от палубата, трябва да изкарам това старо корито от пристанището.
Говорът му беше различен и разстоянието от остров Перивор до Черек бе почти половината свят, но капитан Креска толкова много приличаше на Грелдик, приятеля на Барак, че Гарион изведнъж се почувства много сигурен. Той слезе долу и се присъедини към приятелите си.
— Имаме късмет — каза им той. — Нашият капитан е мелцен. Не е прекалено обременен със скрупули, но пък има карти на рифа. Вероятно е единственият човек в тези води, който притежава подобно нещо. Предложи да ни посъветва, когато дойде време да решим къде ще акостираме.
— Това ще ни бъде от помощ — каза Силк.
— Може би, но аз мисля, че основната му грижа е да не разбием кораба в някоя скала.
— Аз също подкрепям това — добави Силк. — Поне докато съм на борда.
— Връщам се на палубата — рече Гарион. — Да се затварям в задушна каюта винаги ме призлява.
— И ти си господар на остров? — попита Поледра.
— Просто въпрос на привикване с новите условия, бабо.
— Ясно.
Морето и небето непрекъснато се променяха. Тежките облаци все още прииждаха от запад, от запад идваха и огромните вълни, родили се в другия край на света, на източното крайбрежие на Ктхол Мургос. Макар като крал на островен народ Гарион да знаеше, че явлението не е необичайно, все пак изпитваше суеверен страх, като виждаше, че ветровете над повърхността се движат на запад, а тези високо над мачтите, сякаш ръководени от движението на облаците, летят на изток. Много пъти беше виждал подобно нещо, но сега не беше сигурен, че времето се подчинява на природните закони. Запита се какво ли биха сторили тези две вечни съзнания, ако той и неговите приятели не бяха намерили кораб. За миг си представи, че морето се разделя на две и се получава широк проход по дъното — камъни и пясък, осеяни с останали на сухо риби. Започна да изпитва засилващото се чувство, че не е господар на съдбата си. Както и по време на дългото пътешествие към Ктхол Мишрак, Гарион ставаше все по-уверен, че двете пророчества го тласкат към Корим за среща, която не е избрана от самия него. Ала тази среща бе върховното събитие, към което се стремеше цялата вселена от началото на дните. Печалните думи „Защо аз?“ потрепнаха на устните му.
А после дойде Се’Недра и се сгуши в прегръдките му, както през онези няколко първи, мъчителни дни, когато най-накрая бяха открили, че всъщност се обичат.
— За какво мислиш, Гарион? — попита тихо тя. Беше свалила сатенената си зелена рокля със старинна кройка, която носеше в двореца, и сега бе облякла сива дреха от топла вълна.
— Всъщност за нищо. По-скоро ме връхлитат разни тревоги.
— За какво се тревожиш? Ние ще победим, нали?
— Това още не е решено.