— Разбира се, че ще победиш. Ти винаги побеждаваш.
— Този случай е малко по-специален, Се’Недра — въздъхна той. — Има нещо друго освен срещата. Трябва да си избера наследник, а онзи, когото избера, ще стане новото Дете на Светлината и най-вероятно ще бъде бог. Ако избера погрешен човек, е възможно да създам божество, което ще предизвика колосални бедствия. Можеш ли да си представиш Силк в тази роля? Той ще пребърква джобовете на другите богове и ще изписва солени шеги сред небесните съзвездия.
— Той наистина няма подходящия темперамент за това — съгласи се малката кралица. — Много го харесвам, но се боя, че УЛ ще възрази твърде енергично. Какво друго те притеснява?
— Знаеш какво. Един от нас няма да преживее утрешния ден.
— Всъщност това не бива да занимава мислите ти, Гарион — печално каза тя. — Това ще съм аз. Знам го от самото начало.
— Не приказвай глупости. Мога да те уверя, че не си ти.
— Ооо? Как?
— Просто ще им заявя, че няма да направя избора, ако те наранят по някакъв начин.
— Гарион! — възкликна тя. — Не можеш да направиш това! Ще разрушиш вселената, ако го сториш!
— Е, и? Знаеш, че вселената не означава нищо за мен без тебе.
— Това е много мило, но не можеш да постъпиш така. Така или иначе няма да го направиш. Чувството ти за отговорност е твърде силно.
— Какво те кара да мислиш, че ще си ти?
— Задачите, Гарион. Всеки от нас има своя задача. Някои от нас — повече от една. Белгарат трябваше да разбере къде ще се състои срещата. Велвет трябваше да убие Харакан. Дори Сади имаше задача. Той трябваше да убие Нарадас. Аз нямам друга задача, освен да умра.
Тогава Гарион реши да й каже.
— Ти също имаше задача, Се’Недра — разкри й той. — И я изпълни много добре.
— За какво говориш?
— Не е възможно да си припомниш онова, което ти разказвам. След като тръгнахме от Кел, няколко дни ти беше много сънлива.
— Да, помня това.
— Ала това стана не защото сънят ти бе недостатъчен. Зандрамас влияеше на съзнанието ти. Правила го е и преди. Помниш ли, че ти прилоша по път за Рак Хага?
— Да.
— Беше друго заболяване, но причината за него пак бе Зандрамас. Тя се опитваше да ти влияе повече от година.
Се’Недра го зяпна.
— Както и да е, след като напуснахме Кел, Зандрамас успя да приспи съзнанието ти. Ти се заблуди и там, в гората, помисли, че си срещнала Арел.
— Арел ли? Но тя е мъртва!
— Зная. Но ти въпреки това беше убедена, че си я срещнала. Тя ти беше дала парцалена кукла, а ти помисли, че е нашето дете. После тази мнима Арел ти е задала няколко въпроса и ти си й отговорила.
— Какви въпроси?
— Зандрамас трябваше да разбере къде ще се състои срещата, а не можеше да отиде в Кел. Тя се представи за Арел, за да може да изтръгне отговорите от теб. И ти й каза за Перивор, за географската карта и за Корим. Това беше твоята задача.
— Значи съм ви предала? — Малката кралица беше поразена.
— Не. Спаси вселената. Зандрамас трябва да дойде в Корим в предопределеното време. Някой трябваше да й каже къде да отиде и тъкмо това беше твоята задача.
— Нищо не си спомням.
— Разбира се, че не си спомняш. Леля Поул изтри спомена за това от паметта ти. Вината всъщност не е твоя, а ти щеше да бъдеш смазана от угризения на съвестта, ако можеше да си припомниш какво се е случило.
— И все пак те предадох.
— Не. Ти направи онова, което трябваше, Се’Недра. — Гарион се усмихна малко тъжно. — Знаеш, че и двете страни се опитваха да сторят едно и също. Ние — както и Зандрамас, разбира се — се опитвахме да открием Корим и да попречим на другата страна да разбере къде е рифът, така че да победим поради неявяване на противника. Ала това просто не може да се случи. Срещата задължително трябва да се състои, защото едва тогава Кайрадис може да направи своя избор. Пророчествата няма да позволят да се случи другояче. И двете страни вложиха много усилия, опитвайки се да сторят нещо, което просто не можеше да стане. Всички трябваше да проумеем това от самото начало. Можехме да си спестим много неприятности. Единствената ми утеха е, че Зандрамас пропиля много повече усилия от нас.
— Все още съм сигурна, че аз ще изгубя живота си.
— Глупости!
— Само се надявам да ми дадат да подържа детето си, преди да загина — тъжно каза тя.
— Няма да умреш, Се’Недра.
Тя не му обърна внимание.
— Искам да се грижиш за себе си, Гарион — започна строго малката кралица. — Постарай се да се храниш добре, да се обличаш топло през зимата и не позволявай на сина ни да ме забрави.
— Се’Недра, ще престанеш ли?
— И последното нещо, Гарион — продължаваше твърдо тя. — Искам да се ожениш пак. Не желая да се скиташ тъжен и унил като Белгарат през последните три хиляди години.