— Кое?
— Този клокочещ звук пред нас. Чуй!
Небето бе виолетово-черно — наситен, мрачен цвят, пронизван на места от гневни алени петна — там светлината на залязващото слънце се промъкваше през облаците. Ниско над хоризонта се виждаше ръждиво оцветена мъглявина, окичена с огърлица от морска пяна.
Капитан Креска се приближи с люлеещата се походка на човек, който прекарва малко време на брега, и каза:
— Стигнахме. Това е рифът Корим.
Гарион се вгледа в Мястото, което вече не съществува, мислите и чувствата му връхлитаха объркани, бързи, парещи.
Изведнъж албатросът нададе странен, почти триумфален писък и полетя напред.
19.
Главният иконом Оскатат вървеше преднамерено мудно по коридорите на двореца. Отиваше в тронната зала на Ургит, краля на Ктхол Мургос. Прорязаното му с белези лице беше сурово, а умът му — неспокоен. Той спря пред зорко охраняваните врати на тронната зала и каза:
— Трябва да говоря с Негово величество.
Пазачите отвориха вратите. Въпреки че според споразумението между стареца и крал Ургит Оскатат все още бе само главен иконом, пазачите, както и всички в двореца, признаваха факта, че той е вторият авторитет в Ктхол Мургос след самия крал.
Икономът завари монарха да говори с кралица Прала и кралицата майка Тамазин.
— А, здравей, Оскатат — каза Ургит. — Радвам се, че всички от малкото ми семейство са тук. Тъкмо обсъждахме възможностите за мащабно преустройство на двореца. Всички тези скъпоценни камъни и тонове злато по таваните издават ужасно лош вкус, не мислиш ли? Освен това от тези ненужни орнаменти ще взема пари, които ми трябват за военни цели.
— Дойде важна вест, Ургит — каза Оскатат. Според височайша заповед на владетеля той винаги наричаше краля с малкото му име по време на личен разговор.
— Ужасно — възкликна Ургит и се разположи по-удобно на възглавниците на трона си. Таур Ургас, предполагаемият баща на Ургит, бе отхвърлял с презрение всякакви удобства като възглавници и килимчета — предпочиташе да дава пример за непоколебимост на мургите, като седи с часове върху студения камък. С този безумен жест лудият крал беше постигнал само огромна киста на задните си части, допринесла твърде много за прословутата раздразнителност на монарха през последните години от живота му.
— Седи изправен, Ургит — каза разсеяно лейди Тамазин.
— Да, мамо — отговори Ургит и се поизправи. — Продължавай, Оскатат. Но, моля те, поднеси ми новините внимателно. Забелязал съм, че напоследък „важните неща“ обикновено се оказват истински катастрофи.
— Свързах се с Джахарб, старейшината на дагашите — съобщи Оскатат. — По моя молба той се опитва да установи местоположението на първосвещеника Агачак. Накрая го открихме, или поне открихме пристанището, от което е отплавал, напускайки Ктхол Мургос.
— Изумително — каза Ургит с широка усмивка. — За пръв път ми донасяш действително добри новини. Значи Агачак е напуснал Ктхол Мургос. Да се надяваме, че има намерение да отплава на края на света. Радвам се, че ми съобщи това, Оскатат. Сега, след като знам, че този крачещ труп не замърсява онова, което е останало от кралството ми, ще спя много по-добре. Успяха ли шпионите на Джахарб да разберат къде възнамерява да отиде йерархът?
— Пътува към Малореа, Ургит. Ако се съди по постъпките му, явно смята, че Сардионът е там. Отишъл е в Тул Марду и е принудил крал Нател да го придружи.
Ургит се разсмя гръмогласно.
— Значи наистина го е направил!
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Веднъж му предложих да вземе Нател вместо мен, ако тръгне да преследва Сардиона. Сега се е заел с този кретен. Бих дал товари злато да чуя част от разговорите им. Ако случайно успее, ще направи Нател върховен владетел на ангараките, а пък Нател не може да завърже сам дори връзките на обувките си.
— Не мислиш, че Агачак ще успее, нали? — рече кралица Прала и лека бръчка проряза безукорното й чело. Тя беше бременна от няколко месеца и напоследък бе започнала да се тревожи за всичко.
— Да се наложи над останалите ли? — изсумтя Ургит. — Няма никакъв шанс. Ще трябва първо да се справи с Белгарион — да не говорим за Белгарат и Поулгара. Те ще го изпепелят. — Кралят се усмихна язвително. — Толкова е приятно да имаш могъщи приятели. — Ала след миг замълча и се намръщи. — Наистина трябва да предупредим Белгарион, пък и Келдар — добави той. После отново се изтегна върху възглавничките. — Последните новини са, че Белгарион и приятелите му са напуснали Рак Хага заедно с Кал Закат. Най-вероятното предположение беше, че отиват към Мал Зет или като гости, или като затворници. — Кралят подръпна дългия си остър нос. — Е, познавам Белгарион достатъчно добре и зная, че не е от хората, които ще останат дълго време затворени. Ала Закат навярно знае какво е положението. Оскатат, има ли някакъв начин да пратим някой дагаш в Мал Зет?