Мъжът се върна в средата на улицата и продължи да оглежда постройката. Накрая тръгна отново, зави наляво и обиколи цялото здание. Нямаше никакви прозорци, което не го изненада, при тази сила на прашната буря, но едва ли би оживял досега, ако пропускаше дреболиите, затова методично провери всяка възможност за проникване. Всички врати бяха затворени, вероятно заключени и със сигурност имаше алармена система. За момент се замисли дали да се качи на покрива — беше възможно да го стори по стената на сградата поради вдлъбнатините, причинени от вятъра и праха, но тъй като не печелеше някакво съществено предимство, отхвърли идеята.
Накрая реши, че трябва да влезе през един от главните входове. Този избор не му харесваше — нямаше нищо против да го разпознаят, след като свършеше работата, но предпочиташе да остане незабелязан, докато не спечели парите си. Ала нямаше друга практическа възможност, а и маската против прах го притесняваше, дори му действаше клаустрофобично.
Осъзна, че все още държи пистолета в ръка и че го бе държал през цялото време, докато изучаваше сградата. Върна го в кобура. Изкачи трите стъпала до верандата, прекоси я, влезе в „Краят на пътя“ и си свали маската. Щеше да огледа мястото, да открие своята плячка, да премахне вкуса на праха с бира или две и после да поработи.
Както и очакваше, кръчмата беше претъпкана. Лявата част на предното помещение беше опасана от дълъг хромиран бар-плот, а вдясно имаше около дузина маси. Клиентите бяха предимно хора, тъй като това беше техен преден пост, но тук-там се виждаха канфорити, лодинити и някакви същества, каквито не бе срещал досега.
Помещението отзад бе голямо колкото таверната и още по-претъпкано. Имаше рулетки, маси за покер и игра на зарове, а на две места се предлагаха хазартни игри на извънземни. Той огледа лицата около масите, чудейки се дали някой от тях не е набелязаната жертва. Накрая се обърна и се запъти към бара.
Накуцвайки леко, плешив пълен мъж се приближи от другата страна на плота.
— Добър вечер! Какво да бъде?
— Бира.
— Идва веднага — мъжът зад бара сложи халба под кранчето и го отвори. — Не съм ви виждал тук преди.
— Току-що пристигнах.
— Съжалявам, че днес времето е толкова отвратително — продължи барманът. — Обикновено Последен шанс е доста приятно място, въпреки че понякога е сравнително хладно.
— Не съм дошъл заради времето.
— Добре, тогава не сте разочарован.
Мъжът надигна халбата и я изпразни наполовина.
— Нуждая се от малко информация — каза той, докато изтриваше уста с опакото на ръката си.
— Ако мога, ще ви помогна.
— Търся един човек.
— Аз познавам всички тук. Кого търсите?
— Мъж на име Карлос Мендоса. Някои го наричат Ледения.
— Мендоса, значи? — Барманът огледа помещението. — Пари ли му дължите? Мога да му ги предам от ваше име.
— Просто ми го посочи.
— Надявам се, че не искате да си навлечете неприятности. Казват, че с Мендоса е доста трудно да се справиш.
— Не е твоя работа — студено отвърна мъжът.
— Добре — вдигна рамене барманът. — Просто реших, че след като не го познавате, вероятно сте нает от човек, който го познава. Бих могъл да ви спестя малко неприятности.
— Запази си мислите за Мендоса.
— Добре — още веднъж вдигна рамене барманът, — поне ви предупредих.
— Да, предупреден съм, а сега ми го посочи.
— Виждате ли оня приятел, който седи сам в ъгъла? Облеченият в черно?
Мъжът кимна.
— Въоръжен е като за битка. Лазерен пистолет, звуково оръжие, пистолет с патрони. Вероятно има и нож в ботуша.
— Всъщност има по един нож във всеки ботуш — барманът замълча за миг. — Сигурен ли сте, че искате да се изправите срещу него?
— Това ми е работата — отговори мъжът и се обърна към жертвата си.
— Можете да си поговорите. Ледения винаги предпочита да поговори, вместо да се бие.
— Сериозно?
— Така съм чувал.
— Не ми плащат да говоря.
Мъжът направи няколко крачки към човека в черно и спря.
— Мендоса! — извика силно.
Играта по хазартните маси спря, човекът в черно вдигна любопитно очи.
— На мен ли говорите?
Мъжът освободи предпазителя на звуковия си пистолет.
— Време е да умреш, Мендоса!
— Познавам ли ви?
— Само трябва да знаеш, че съм последното нещо, което ще видиш, преди да умреш.
Изведнъж новодошлият трепна, а на лицето му се изписа изненада. Примигна бързо няколко пъти, опитвайки се да разбере какво става, после простена глухо и се строполи по очи — от гърба му стърчеше голям нож.