— Ще ти кажа, ако се нуждая от помощта ти. — Този път беше неин ред да повдигне вежди, когато свободната му ръка се плъзна нагоре по бедрото й. — Ако се опитваш да го направиш във ваната, вероятно ще ни бъде необходима водолазна екипировка.
Рурк се надвеси над нея, а водата преля навън.
— О, струва ми се, че ще се справим и без нея.
И усмихнато впи устни в нейните, за да докаже твърдението си.
Когато по-късно същата нощ Ив заспа до него, Рурк остана да лежи буден, загледан в звездите през огромния прозорец в тавана. Умело беше скрил безпокойствието си от нея, ала сега очите му бяха тревожни. Съдбите им бяха свързани от професионална и лична гледна точка. Едно убийство ги беше направило любовници, убийствата винаги щяха да играят важна роля в съвместния им живот. Защото жената, която лежеше до него, защитаваше мъртвите.
„Както често постъпваше Сисли Тауърс“ — помисли си и се запита дали точно това не й е струвало живота.
Беше си поставил за цел да не се замисля прекалено често за професията на Ив. Съзнаваше, че кариерата е най-важното нещо в живота й.
Двамата се бяха изградили като хора и професионалисти сами, без чужда помощ. Самият той в момента купуваше, продаваше, контролираше и се наслаждаваше на властта си. И на печалбите.
Хрумна му, че притежава някои компании, които биха могли да навредят на Ив, ако истината се разчуе. Не я бе излъгал, когато й каза, че „Меркурий“ развива напълно законна дейност, но това беше отскоро. Собственик беше на множество други предприятия, които извършваха тъмни сделки. Пък нали и самият той беше израснал сред контрабандисти и аферисти и имаше вкус към съмнителните дела.
Контрабандата, независимо дали се извършваше на Земята или на другите планети, беше доходен и при това интересен занаят. Предмет на контрабанда бяха великолепните вина произвеждани на Таурус Пет, неповторимите сини диаманти, добивани от пещерите на Рефони, безценните изделия от прозрачен порцелан, изработвани в художническата колония на Марс.
Вече не му се налагаше да заобикаля законите, за да живее в охолство. Ала старите навици трудно се забравят.
Питаше се какво би се случило, ако не беше превърнал „Меркурий“ в напълно законна компания. Онова, което за него бе безобидно развлечение, при това носещо му добра печалба, можеше да се превърне в огромно бреме върху плещите на Ив.
Освен това не биваше да забравя най-важното, което му беше особено унизително: макар да градяха съвместни планове за бъдещето, тя все още не му вярваше безрезервно.
Ив промълви нещо в просъница и се размърда. Рурк забеляза, че дори в съня си тя се поколеба преди да се обърне към него. Това ужасно го терзаеше. Каза си, че в най-скоро време двамата с Ив трябва да се променят.
Засега по-добре да насочи вниманието си към дела, които са под негов контрол. Не представляваше проблем да телефонира на неколцина души и да ги поразпита за Сисли Тауърс. Много по-сложно и трудоемко беше превръщането на незаконния бизнес в легален.
Впери поглед в жената до себе си. Тя спеше спокойно, дланите й не бяха свити в юмруци. Рурк знаеше, че понякога Ив има кошмари. Ала не и днес. Надявайки се, че любимата му ще прекара нощта в непробуден сън, той безшумно стана от леглото и се залови за работа.
Ив се събуди и мигновено усети аромата на кафе. На истинско, качествено кафе, добивано в южноамериканската плантация на Рурк. Трябваше да признае, че това бе едно от нещата, заради които преодоля колебанието си, когато ставаше въпрос да заживее с него.
Усмихна се блажено, още преди да отвори очи.
— Господи, едва ли в рая е по-хубаво оттук.
— Радвам се, че мислиш така.
Очите й все още бяха замъглени от съня, но все пак успя да открие с поглед Рурк. Днес беше облечен с един от любимите си тъмни костюми, които му придаваха много делови вид и същевременно го караха да изглежда застрашителен. Настанил се бе на канапето встрани от ниския подиум, върху който се намираше леглото. Закусваше с апетит, докато следеше новините по монитора.
Сивият котарак, когото Ив беше кръстила Галахад, се беше настанил на облегалката на канапето и се взираше в чинията на Рурк с разноцветните си, алчни очи.
— Колко е часът? — попита младата жена и будилникът на нощното шкафче изтананика „Шест нула нула“. — Господи, откога си на крак? — възкликна тя.
— Отдавна. Не ми каза в колко часа трябва да бъдеш на работа.
Ив прокара длани по лицето си, опита се да среши с пръсти косата си.
— Имам два часа на разположение.
Беше от хората, които при събуждане са почти неадекватни. Сега изпълзя от леглото и замаяно се огледа за някаква дреха.