— Представяш ли си какво е зрението на една фънки-наркоманка, Далас? Възможно ли е да е видяла нещо в мрака и сред проливния дъжд, още повече, че се намирала на отсрещната страна на улицата?
— Но тя единствена спомена за чадъра! По дяволите, никой не знае за него.
— Цветът му бил, цитирам: „ярък“. — Той вдигна двете си ръце, преди Ив гневно да му възрази. — Просто се опитвам да ти спестя разочарования и неприятности. Ако смяташ да подложиш двамата Анджелини на процедура за разпознаване от една наркоманка, техните адвокати ще ти свият сармите, малката.
Действително подобна мисъл й беше хрумнала, но тя също я бе отхвърлила.
— Не съм толкова глупава и знам, че никой няма да й повярва. Но все пак имаме нещо конкретно. Видяла е мъж, в това е абсолютно сигурна. Носел е чадър и дълго, тъмно палто.
— Което съвпада с показанието на Анджелини.
— Успях да разбера, че колата била нова. Лъскава, ярка на цвят.
— Пак тази дума „ярко“.
— Добре, признавам, че албиносите са далтонисти — озъби се Ив. — Човекът бил сам, а колата малка. Вратата откъм шофьорското място се отваряла нагоре, не настрани, и той се навел, за да се качи.
— Може да бъде „Рокет“, „Мидас“ или „Спър“. Или „Миджит“, ако е последен модел.
— Тя ми каза, че автомобилът бил нов и й вярвам, защото си пада по коли — обичала да ги наблюдава от прозореца си.
— Добре, ще ги вкарам в компютъра — Фийни кисело се усмихна. — Имаш ли представа колко от тези модели са продадени през последните две години? Виж, ако беше записала номера на колата или поне няколко цифри…
— Престани да мрънкаш. Отбих се в сградата на Меткаф. В гаража има поне две дузини нови автомобили с ярки цветове.
— О, какво щастие!
— Може би убиецът да е някой съсед. Ив сви рамене, тъй като съзнаваше колко неправдоподобно е предположението й. — Където и да живее, сигурно има възможност да излиза и да се прибира без да бъде забелязан. Или пък хората наоколо да не му обръщат внимание. Може би оставя палтото в колата или го прибира в чанта и го почиства вкъщи. Но в колата и върху това палто трябва да има следи от кръв, Фийни, независимо колко старателно ги е почиствал. Налага се да отида в Канал 75.
— Да не си полудяла?
— Трябва да разговарям с Надин. Тя упорито ме преследва.
— Господи, доброволно ще влезеш в бърлогата на звяра!
— Няма страшно. — Тя злобно се усмихна. — Отивам заедно с Рурк. Онези типове се страхуват от него.
— Много мило от твоя страна да пожелаеш да те придружа. — Рурк спря колата на паркинга за посетители пред сградата на Канал 75 и лъчезарно се усмихна на Ив. — Трогнат съм.
— Добре де, длъжница съм ти. — Докато слизаше от колата, тя с неприязън си помисли, че Рурк умее да извлича полза от всяка ситуация.
— И ще ми се издължиш докрай. — Той хвана ръката й. — Като начало можеш да ми обясниш защо ти е необходимо присъствието ми.
— Нали ти казах, ще спестим време, щом толкова държиш да отидем на опера.
Рурк бавно и обстойно огледа прашните й панталони и окъсаните боти.
— Скъпа Ив, макар в моите очи да изглеждаш прекрасна, независимо с какво си облечена, не ще позволя да отидеш на опера с този „тоалет“. Тъй че и без това ще се приберем вкъщи, за да се преоблечем. Хайде, изплюй камъчето.
— Ами, ако не ми се ходи на опера?
— Вече ми го каза и то няколко пъти. Но мисля, че имахме уговорка.
Ив сведе поглед и задърпа копчето на ризата си.
— Какво толкова ти харесва в тази опера, само пеят.
— Изтърпях цяла вечер в „Синята катерица“, за да помогна на Мейвис да сключи договор със звукозаписна компания. Никой човек с що-годе нормален слух не би могъл да нарече пеене нейните писъци.
Ив тежко въздъхна. Все пак трябваше да спази уговорката.
— Добре, чудесно. Нали ти казах, че ще отидем.
— Успя да избегнеш въпроса ми, затова го повтарям. Защо съм тук?
Тя престана да се занимава е копчето и погледна Рурк право в очите. Мразеше моментите, когато й се налагаше да поиска помощ.
— Фийни е затрупан с работа и не може да ме придружи. Необходим си ми да гледаш, да слушаш и после да споделиш мнението си.
Рурк иронично се усмихна.
— Значи си се спряла на мен само защото Фийни е зает? Иначе не ставам за нищо?
— Млъкни, Рурк. За цивилен не си толкова зле. Добър познавач си на човешките характери.
— Поласкан съм от високата ти оценка. И за да се реванширам, може би ще успея да смачкам фасона на Морз.
Лицето й се озари от усмивка.
— Знаеш ли, харесвам те. Действително си падам по теб.
— Аз също. Да разбирам ли, че отговорът ти е положителен? Ще ми достави огромно удоволствие.