Ив се засмя, но в душата си изпита абсурдно щастие при мисълта, че има кой да отмъщава заради нея.
— Идеята ти е великолепна, Рурк, но когато му дойде времето, предпочитам сама да му натрия носа.
— Ще мога ли поне да наблюдавам?
— Разбира се. Но засега от теб се иска да бъдеш само богатият и могъщ Рурк, моето завоевание.
— Ах, какво шовинистично изказване. Ужасно ме възбужда.
— Прекрасно. Дано те държи по-дълго. Може би все пак няма да отидем на опера.
Тръгнаха към главния вход и Рурк имаше удоволствието да наблюдава как любимата му жена се превръща в енергично ченге. Тя показа значката си на човека от охраната, нареди му да не й се мотае из краката и се отправи към асансьора.
— Обичам да те наблюдавам, когато работиш — прошепна в ухото й. — Толкова си… напориста — намери той точната дума и плъзна ръка надолу по гърба й.
— Веднага престани! — Ив заби лакът в корема му.
— Още едно потвърждение на думите ми. — Той разтърка удареното място. — Хайде, удари ме още веднъж. Започва да ми харесва.
Ив едва удържа смеха си и надменно изрече:
— Какво друго можеш да очакваш от цивилен.
В новинарската стая цареше обичайното трескаво оживление. Повечето дежурни репортери говореха по видеотелефоните, прослушваха записи, поставили слушалките или работеха на компютрите. На мониторите вървяха предаванията, излъчвани в момента. Всички разговори замлъкнаха при появата на Ив и Рурк. Сетне, като глутница хищници, надушили плячка, репортерите се втурнаха към тях.
— Отдръпнете се! — извика Ив толкова силно, че един от новинарите отскочи назад и настъпи свой колега. — Няма да давам никакви изявления. Не ще научите нищо, преди да му дойде времето.
— Ако реша да купя тази станция — изрече Рурк достатъчно високо, че да го чуят всички, — ще се наложи да направя доста съкращения на персонала.
Думите му накараха репортерите да се отдръпнат встрани и да направят път на новодошлите. Ив се обърна към един от тях, когото познаваше:
— Ригли, къде е Фарст?
— Здрасти, лейтенант — ухили се младият мъж и разкри едрите си зъби. Освен тях на очи се набиваха дългата му коса и огромната му амбиция. — Заповядайте в моя „кабинет“ — той посочи към бюрото си.
— Фарст! — Ив сякаш изстреля думата. — Къде е?
— Днес не е идвала. Дори сутринта се наложи да я заместя.
— Обади се, че ще си вземе няколко дни отпуск. — Лъчезарно усмихнат, Морз се приближи към тях. — Подвижното му лице доби печално изражение. — Убийството на Луиз я извади от релси. Както и всички нас.
— Вкъщи ли е?
— Доколкото знам, обяснила е, че се нуждае от почивка. Шефовете й разрешили отпуск, тъй като и без това й се полагал. Аз поемам нейната работа. — Усмихна се отново. — Тъй че ако искаш ефирно време, Далас, ще трябва да се обърнеш към мен.
— Достатъчно се показвах по телевизията.
— Е, както решиш. — Морз се насочи към Рурк и този път усмивката му беше още по-широка и лъчезарна. — Приятно ми е да се запознаем. Човек трудно може да се добере до вас.
Рурк се престори, че не забелязва протегнатата му ръка.
— Срещам се само с хора, които смятам за интересни.
Морз отпусна ръка, но продължи да се усмихва.
— Сигурен съм, че ако ми отделите няколко минути, ще успея да ви заинтригувам.
Сега и Рурк се усмихна, в погледа му се четеше убийствена ирония.
— Вие действително сте пълен идиот.
— Спокойно, момче — промърмори Ив и го потупа по рамото. — Кой ти е съобщил поверителни сведения?
Морз полагаше огромни усилия да възвърне достойнството си. Впери поглед в лицето й и успя да се ухили подигравателно.
— Да не забравяме, че според конституцията източниците имат право на анонимност. — Той патриотично сложи ръка на сърцето си. — Но ако решиш да коментираш, да отречеш или да добавиш нещо към моята информация, с удоволствие ще те изслушам.
— Хайде да си поговорим — Ив опита да смени тактиката. — Открил си още топлото тяло на Луиз Кирски, нали?
— Да. — Морз мрачно стисна устни. — Описах всичко в показанията си.
— Бил си потресен, дори си повърнал. Струва ми се, че сега се чувстваш по-добре.
— Никога не ще забравя онази гледка, но признавам, че сега съм малко по-спокоен. Благодаря за вниманието.
Със следващия си въпрос тя успя да го притисне до стената.
— Всъщност си се почувствала по-добре минути след като си открил трупа, съдейки по хладнокръвието, с което застана пред камерата, по бързината с която осигури екип да заснеме мъртвата ти колежка.
— В нашата професия бързата реакция е задължителна. Постъпих така, както са ме учили. Но това в никакъв случай не означава, че съм безчувствен. — Гласът му потрепери, но той мъжествено се овладя. — Всяка нощ, когато се опитвам да заспя, виждам лицето й, очите й…