— Задавал ли си си въпроса какво щеше да се случи, ако беше пристигнал пет минути по-рано?
Думите й очевидно го разтърсиха и макар Ив да съзнаваше, че е постъпила отвратително и непрофесионално, реакцията на Морз й достави удоволствие.
— Да, много пъти — с достойнство отвърна той. — Сигурно щях да видя убиеца и да му попреча. Луиз можеше да бъде жива, ако не бях попаднал в задръстване. Но това не променя фактите. Тя е мъртва, както и другите две жени, а ти си безсилна да заловиш престъпника.
— Вероятно не ти е минало през ум, че го подпомагаш, че му осигуряваш точно онова, което желае. — Тя откъсна очи от лицето му и огледа стаята, забелязвайки, че всички я слушат внимателно. — Навярно му доставя огромно удоволствие да гледа репортажите, да чува всички подробности и догадките на журналистите. Ти го превърна в истинска телевизионна звезда.
— Наше задължение е да осведомяваме…
Ив рязко го прекъсна.
— Морз, хич не ти пука за задълженията ти. Най-важното за теб е колко минути си бил в ефир. Повече мъртъвци — по-висок рейтинг за теб. Разрешавам да ме цитираш. — Тя рязко се обърна и напусна новинарската стая.
— По-добре ли се чувстваш? — поинтересува се Рурк, като излязоха от сградата.
— Не особено. Е, какво ще кажеш?
— Сред репортерите цари смут, всички са като на тръни. Кой беше онзи, когото попита за Надин?
— Ригли ли? Той е дребна риба. Мисля, че са го назначили заради големите му зъби.
— Забелязах, че гризе ноктите си. Неколцина изглеждаха засрамени по време на твоята реч. Обърнаха се и се престориха, че работят, но всъщност не правеха нищо. Други пък изглеждаха доста доволни, когато съдра кожата на онзи Морз. Мисля, че тук никой не го обича.
— Не се изненадвам.
— По-добър е, отколкото предполагах — замислено промълви Рурк.
— В какво? Та той умее само да хвърля прах в очите на хората.
— Създава си имидж, което е горе-долу същото. Изважда на показ чувства, които изобщо не изпитва. Но умее да си придава печално изражение и да говори прочувствено. Избрал си е много подходяща професия и положително ще се издигне.
— Бог да ни е на помощ. — Тя се облегна върху колата на Рурк. — Смяташ ли, че знае нещо повече от онова, което съобщава в репортажа си?
— Твърде е възможно. Доставя му удоволствие да ни държи в напрежение, особено сега, когато замества Надин. Освен това те ненавижда.
— Сърцето ми се къса от тази новина. — Понечи да отвори вратата, но се обърна. — Ненавижда ли ме?
— Ще те съсипе, ако му се удаде възможност. Пази се от този тип.
— Може да ме направи за смях, но не и да ме съсипе. — Тя дръпна вратата. — По дяволите, къде е Надин? Подобна постъпка е нетипична за нея, Рурк. Разбирам, че е потресена от смъртта на Луиз, но смятам, че никога не би заминала без да ми се обади, нито че би отстъпила на онзи мръсник правото да отразява едно от най-заплетените разследвания.
— Хората реагират различно на скръбта.
— Постъпката й е, меко казано, глупава. Сигурно е, че е била набелязана от престъпника. Може би все още не се е отказал да я убие. Трябва да я намерим.
— Това ли е оправданието да не отидем на опера?
Ив се качи в колата и протегна краката си.
— Не, просто допълнително преимущество. Хайде да се отбием в апартамента й. Живее на Осемдесета улица между Трето и Четвърто авеню.
— Съгласен съм. Но нямаш никакъв повод да не присъстваш на коктейла утре вечер.
— Какъв коктейл?
— За който съм изпратил покани преди цял месец — напомни й Рурк и се настани на шофьорското място. — Организиран е с цел започването на кампания за събиране на средства за институт по изкуствата на станция Грималди. А ти се съгласи да присъстваш и да ми помагаш при посрещането на гостите.
Ив си спомни за коктейла, както и това, че Рурк й беше купил някаква официална рокля за този случай.
— Сигурно съм била пияна, когато съм приела. Нали знаеш, че не може да се вярва на обещанията на пияни хора.
— Не, не беше под влиянието на алкохола. — Той се усмихна и умело изкара колата от паркинга. — Беше гола и задъхана от страст.
— Грубиян такъв! — Скръсти ръце и си каза, че навярно е прав. Губеха й се минути от онази нощ. — Добре, ще бъда там, ще се усмихвам глупаво, издокарана в някаква шикозна рокля, за която си хвърлил повече пари, отколкото струва платът, използван за ушиването й. Освен ако… се случи нещо.
— Какво?
Ив въздъхна. Рурк я молеше да присъства на светските прояви, само когато бяха важни за него.
— Ако ме повикат по спешност на работа. Иначе ще остана до края на тази скука.