— Защо не опиташ да се позабавляваш?
Тя извърна глава и импулсивно го погали по лицето.
Осемнайсета глава
Когато позвъниха на вратата на Надин, никой не им отвори. Автоматичният секретар помоли посетителят да остави съобщение, което ще бъде предадено възможно най-бързо.
— Може би е вътре, потънала в мрачни размисли — разсъждаваше на глас Ив. — Или е забягнала в някой моден курорт. Напоследък беше много изнервена. Нашата Надин е страшно потайна.
— Ще се чувстваш ли по-спокойна, ако знаеш къде е?
— Да. — Смръщила чело, Ив се колебаеше дали да използва полицейския си код, за да изключи охранителната система. Ала нямаше достатъчно основание, поради което гневно сви пръсти в юмруци.
— Ах, да, професионалната етика — въздъхна Рурк. — Поучително е да наблюдавам как в душата ти се борят противоречиви чувства. Позволи ми да разреша дилемата ти. — Извади джобно ножче и отстрани пластината за поставяне на ръката, чрез която се отваряше вратата.
— Рурк, нали знаеш, че незаконното изключване на охранителна система се наказва с шест месеца домашен арест.
— Хм-м-м. — Той съсредоточено се вторачи в електрическите вериги. — Май доста неща съм позабравил. Знаеш ли, ние произвеждаме този модел.
— Веднага го сглоби и не…
Но Рурк вече се беше справил с главния комутатор. Работеше толкова сръчно и бързо, че Ив потръпна. Червената лампа на охранителната система изгасна, заменена от зелена, и младата жена промърмори:
— Друг път си забравил всичко.
— Тези неща винаги са ми идвали отръки. — Вратата се плъзна встрани и той влезе в апартамента и дръпна Ив след себе си.
— Незаконно изключване на охранителна система, влизане с взлом в частна собственост. Провиненията се увеличават.
— Но ти ще ме чакаш, докато изляза от затвора, нали? — Сложил ръка на рамото й, той се огледа. Апартаментът беше прохладен и чист, всекидневната обзаведена с малко, но скъпи мебели в модерния минималистичен стил.
— Приятелката ти живее в лукс — заяви Рурк, забелязал блясъка на теракотените плочки на пода и няколко предмета на изкуството, поставени върху стъклени пиедестали. — Но не идва тук често.
Ив, която знаеше колко е наблюдателен, кимна.
— Прав си. Тя не живее тук в истинския смисъл на думата, само понякога пренощува. Всичко е на мястото си, по възглавниците на дивана не личи някой да е сядал. — Ив мина покрай Рурк, влезе в кухнята и натисна бутона за менюто, предлагано от автоготвача. — Не се е запасявала и с храна — тук има предимно сирена и плодове.
Внезапно си спомни, че днес не е хапвала залък, но устоя на изкушението да си поръча нещо. Прекоси просторната всекидневна и влезе в спалнята.
— Използвала е това помещение за кабинет — заяви тя, разглеждайки компютъра и бюрото, поставено срещу телевизор с огромен екран. — Тук има някакви признаци, че жилището е обитавано. Под бюрото са захвърлени обувки, а до видеотелефона се мъдрят една обеца и празна чаша, в която вероятно е имало кафе.
Втората спалня беше по-голяма, а чаршафите на неоправеното легло — смачкани, сякаш някой се беше мятал в него в пристъп на безсъние.
Ив забеляза костюма, който Надин носеше в нощта на убийството на Луиз. Беше захвърлен под масата, върху която стоеше ваза с увехнали маргарити.
Безредието беше признак за душевните терзания на репортерката и на Ив й домъчня за нея. Приближи се до гардероба и го отвори, като натисна специалния бутон, сетне възкликна:
— Господи, как да разбера дали е взела багаж? Та тук има дрехи за цяло ревю!
Все пак се залови да прегледа съдържанието на гардероба, докато Рурк се приближи до видеотелефона на нощното шкафче и върна записите от самото начало. Тя се обърна, забеляза го какво прави, но само вдигна рамене.
— След като влязохме с взлом в апартамента, нищо не пречи да чуем и разговорите й.
Докато прослушваха записа на обажданията и съобщенията, Ив продължи да търси някакво доказателство, че Надин е отпътувала.
Стана й забавно, когато чу открито сексуалните реплики, които репортерката си разменяше с мъж на име Ралф. Разговорът беше изпъстрен с намеци, с открити предложения, събеседниците често избухваха в смях. Приключиха с уговорката да се видят, когато Ралф пристигне в Ню Йорк.
Повечето от разговорите обаче бяха делови. В тях нямаше нищо необикновено. Последният обаче беше съвсем различен.
Надин разговаряше с родителите на Луиз Кирски ден след убийството й. И тримата плачеха. „Може би плачът успокоява — помисли си Ив. — Може би се чувстваш по-добре, ако споделиш с някого преживения шок.“ Надин казваше: „Не знам дали в момента ще ви подейства утешително, но лейтенант Далас, жената, натоварена с разследването, не ще се спре пред нищо, за да открие убиеца на Луиз.“