Рурк не откъсваше поглед от нея. Винаги му доставяше удоволствие да я наблюдава сутрин, когато ставаше от леглото гола и със замъглени очи. После й посочи халата, който домашният дроид беше вдигнал от пода и сгънал прилежно върху таблата на леглото. Ив несръчно го облече; очевидно беше още неразсънена, защото не потръпна, когато копринената материя докосна кожата й.
Рурк й наля чаша кафе и изчака, докато се настани в кресло срещу него и отпи от ароматната течност. Навярно решил, че с нейна помощ ще се добере до някаква храна, котаракът се стовари на скута й с цялата си тежест, което я накара да изохка.
— Тази нощ спа добре.
— Да. — Тя жадно отпи от кафето, сякаш поемаше глътка живителен въздух, и леко потръпна, когато Галахад се настани по-удобно и заби острите си нокти в бедрото й. — Чувствам се почти като нормален човек.
— Гладна ли си?
Ив промърмори нещо. Вече знаеше, че кухнята му се обслужва от отлични готвачи, които бяха и истински художници. Взе от сребърния поднос паста във формата на лебед и ентусиазирано я изгълта на три хапки. Когато протегна ръка да налее второто си кафе, погледът й вече напълно се беше избистрил. В прилив на щедрост отчупи главата на друг лебед и я подаде на Галахад.
— Винаги ми доставя удоволствие да наблюдавам как се разсънваш — отбеляза Рурк. — Ала понякога се питам дали не ме търпиш само заради кафето.
— Ами… — тя му се усмихна и пак отпи. — Храната също ми харесва. Пък и сексът си го бива.
— Останах с впечатление, че снощи нямаше рекламации по този въпрос. Слушай, налага се днес да замина за Австралия. Ще се върна утре или най-късно вдругиден.
— О, така ли?
— Иска ми се да останеш тук, докато отсъствам.
— Колко пъти ще трябва да ти обяснявам, че не се чувствам уютно.
— Може би ще промениш отношението си, ако приемеш дома ми за свой. Ив… — Той стисна ръката й, преди младата жена да успее да му възрази. — Кога ще приемеш чувствата ми към теб?
— Слушай, много по-добре се чувствам в собственото си жилище, особено когато отсъстваш от Ню Йорк. Освен това сега ще бъда адски заета.
— Не отговори на въпроса ми — промълви той. — Няма значение. Ще ти се обадя, когато се върна. — Тонът му беше леден. Обърна монитора към нея и продължи: — Като стана въпрос за работата ти, вероятно ще ти бъде интересно мнението на медиите.
Ив примирено прочете водещото заглавие в някакъв вестник, сетне, мрачно стиснала устни, се залови да прегледа цялата преса. Заглавията бяха почти еднакви. „Убита е известна нюйоркска прокурорка. Полицията е объркана.“ Разбира се, изобилстваха снимки на Тауърс, фотографирана в съдебната зала, пред сградата на съда. Имаше и снимки на децата й, както и различни коментари.
Младата жена настръхна при вида на собствената си фотография, текстът под която я обявяваше за най-добрата криминална инспекторка в града.
— Ще си имам доста неприятности — гневно промърмори тя.
Естествено това не беше всичко. В няколко вестника бяха отпечатани кратки бележки за убийството, което беше разкрила миналата зима и в което бяха въвлечени известен сенатор и три проститутки. Както и очакваше, връзката й с Рурк се споменаваше във всеки материал.
— По дяволите, има ли значение коя съм или кой е любовникът ми?
— Вече си прочута, лейтенант. Споменаването на името ти е залог за огромни продажби на медийни чипове.
— Аз съм ченге, не някаква светска дама. — Побесняла от гняв, тя се обърна към противоположната стена, прикрита с изящно изработена метална решетка, и нареди: — Открий екрана и включи на Канал 75.
Решетката се повдигна, разкривайки екрана. Предаваха ранните сутрешни новини. Ив присви очи и изскърца със зъби:
— Ето го оня гаден пор, дето положително няма пишка.
Развеселен, Рурк отпи от кафето си и се загледа в екрана, където Си Джей Морз предаваше репортажа си. Даваше си сметка, че през последните няколко месеца неприязънта на Ив към пресата беше прераснала в истинска омраза. Омраза, породена от факта, че сега й се налагаше да се сблъсква с нахални репортери на всяка крачка в професионалния и личния си живот. Но дори да не беше така, помисли си Рурк, отвращението й от Морз беше напълно оправдано.
Репортерът продължаваше да говори:
— И тъй, една блестяща кариера беше прекъсната от жестока смърт. Жена, безкрайно честна и изцяло отдадена на професията си, беше убита на улицата, оставена да умре под проливния дъжд. Никога не ще забравим Сисли Тауърс, защото тя се бореше за справедливост в един свят, започнал да забравя значението на тази дума. Смъртта й няма да заличи спомена за делата й.