Но дали убиецът й ще бъде наказан според правосъдието, на което беше посветила живота си тя? Засега хората от нюйоркската полиция и от Отдела за обществена безопасност не дават никакви надежди, че това ще се стане. Натоварената с разследването лейтенант Ив Далас, звездата на отдел „Убийства“, също не може да отговори на този въпрос.
Ив изстена, когато образът й изпълни екрана. Морз продължи да говори зад кадър:
— Когато се свързах с нея по видеотелефона, лейтенант Далас отказа да коментира убийството и хода на разследването, но не отхвърли категорично предположението, че полицията се опитва да хвърли прах в очите на данъкоплатците, прикривайки…
— Ах, този мазник! Изобщо не ми е задавал подобен въпрос. Какво да прикривам? — Тя удари с юмрук по креслото и Галахад скочи от скута й, търсейки по-безопасно убежище. — Занимавам се със случая едва от трийсетина часа!
— По-спокойно — промълви Рурк, но тя скочи и закрачи напред-назад из стаята.
Морз продължаваше да говори:
— … дълъг списък на известни личности, свързани с прокурор Тауърс, между които е и командир Уитни, шефът на Далас. Наскоро той отказа да оглави цялата нюйоркска полиция. Дългогодишен, близък приятел на жертвата.
— Това е върхът! — Побесняла от гняв, Ив изключи телевизора ръчно, без помощта на робота. — Ще накълцам този червей на кайма. Къде, по дяволите, е Надин Фарст? Щом се налага някой репортер да ни диша във вратовете, предпочитам нея — поне не е тъпа.
— Мисля, че е в наказателна станция „Омега“ — подготвя репортаж за реформата в затворите. Съветвам те да дадеш пресконференция, Ив. Най-добрият начин да залъжеш гладните песове, е да им подхвърлиш някой оглозган кокал.
— Как не! Междувпрочем какво беше това по телевизията? Репортаж или коментар?
— Между двете почти няма разлика, откакто преди трийсет години беше гласуван новият закон за медиите. Репортерите имат право да излагат в материалите си собственото си мнение при условие, че изрично упоменават този факт.
— Прекрасно познавам проклетия закон. — Тя се обърна и пъстроцветният халат разкри глезените й. — На онзи мръсник няма да му се размине инсинуацията за прикриване на престъплението. Уитни е неподкупен, също и аз. А Морз ще си изпати и задето намесва и теб. Ето какво целеше с жалкия си репортаж. Ще бъдеш следващият му обект.
— Този тип не ме притеснява. Не бива да тревожи и теб.
— Не ме тревожи. Направо ме вбесява. — Затвори очи и дълбоко си пое дъх, опитвайки да се успокои. Постепенно на лицето й грейна лукава усмивка. — Измислих как да му го върна тъпкано. — Отвори очи и продължи: — Как мислиш, дали ще му хареса, ако се обадя на Фарст и й предложа изключителното право да отразява хода на разследването?
Рурк отмести чашата си и промълви:
— Ела.
— Защо?
— Няма значение. — Изправи се и се приближи до нея. Обхвана лицето й с длани и страстно я целуна. — Луд съм по теб.
— Приемам го като комплимент за блестящата ми идея.
— Покойният ми баща ме научи на нещо особено важно. „Синко — казваше ми с дрезгавия си глас на непоправим ирландски пияница, — когато се биеш с някого, използвай мръсни номера. Удряй само под пояса.“ Имам чувството, че до края на деня ще изриташ Морз право в топките.
— Няма. — Безкрайно доволна от себе си, тя също го целуна. — Защото вече му ги отрязах.
Рурк потръпна престорено.
— Жестоките жени са адски привлекателни. Май спомена преди малко, че разполагаш с два часа, преди да отидеш на работа.
— Вече не.
— Така си и помислих. — Той направи крачка назад и извади някакъв диск от джоба си. — Мисля, че ще ти бъде от полза.
— Какво има на него?
— Сведения за бившия съпруг на Тауърс и за Хамет, както и данни за дейността на „Меркурий“.
Тя взе диска и пръстите й се вледениха от обзелия я страх.
— Не съм те помолила да го правиш.
— Така е. Положително щеше да го откриеш и сама, но щеше да ти отнеме повече време. Знай, че цялата ми електронна апаратура е на твое разположение.
Ив разбра, че става дума за нерегистрираната апаратура, която сензорите на Компютърна охрана не можеха да засекат.
— Засега предпочитам да използвам редовните канали.
— Както искаш. Ако промениш решението си докато отсъствам, Съмърсет е уведомен, че имаш достъп до специалната зала.
— Ако питаш него, положително би предпочел да имам достъп до ада — промърмори Ив.
— Моля?
— Нищо, нищо. Отивам да се облека. — Тя понечи да излезе, но спря на прага. — Рурк, работя по въпроса.
— По кой въпрос?
— Опитвам се да приема чувствата ти към мен.