Той повдигна вежда и я посъветва:
— Работи по-усърдно.
Трета глава
Веднъж взела решение, Ив не обичаше да губи време. Щом се озова в кабинета си, първата й работа беше да се обади на Надин Фарст. Включи аудио-телефона в космическия канал и дочу пращене и пропукване. В продължение на няколко минути не можа да се свърже — вероятно причината беше в тъмните петна по слънцето, в движението на спътниците или в остарялата техника. Най-сетне на екрана се появи разкривен образ, който постепенно се фокусира.
Ив имаше удоволствието да види бледото, изморено лице на Надин. По дяволите, беше забравила разликата във времето!
— Далас! — По принцип мелодичният глас на Надин прозвуча пресипнало и немощно. — Господи, та тук е посред нощ!
— Извинявай. Разсъни ли се вече?
— Достатъчно, за да се изпълня с омраза към теб.
— Научи ли последните новини от Земята?
— Напоследък бях доста заета. — Репортерката отметна разрешената си коса и посегна към кутията с цигари.
— Откога си започнала да пушиш?
Надин се намръщи и жадно вдъхна дима, сетне заяви:
— Ако някое ченге от Земята се осмели да дойде тук, положително ще пропуши, макар че цигарите, които се продават в това забравено от Бога място, са истински фъшкии. Както междувпрочем и всички останали стоки. Истински позор! — Тя отново дръпна от цигарата си. — Затворниците са наблъскани по трима в килия, повечето са тук заради контрабанда на дрогиращи химикали. Медицинското обслужване е като през двайсети век. Представи си, все още зашиват с конци раните на оперираните.
— Освен това затворниците не могат да гледат видео — прекъсна я Ив. — С убийците се отнасят като с престъпници — срамота! Знаеш ли, сърцето ми се къса.
— В цялата колония не можеш да откриеш свястна храна — сопна се Надин. — По дяволите, по-добре кажи защо се обаждаш.
— За да те развеселя. Колко време ще ти отнеме работата в колонията и кога смяташ да се върнеш в Ню Йорк?
— Зависи. — Думите на Ив очевидно й помогнаха да се събуди напълно и сега инстинктът й подсказваше, че става дума за нещо необичайно. — Нима имаш нещо за мен?
— Прокурор Сисли Тауърс беше убита преди трийсетина часа. — Без да обръща внимание на изненаданото възклицание на репортерката, Ив продължи: — Открили я с прерязано гърло на тротоара на 144-та улица, между Девето и Десето авеню.
— Тауърс? Мили Боже! Два месеца след случая Деблас вечерях с нея и си говорихме по женски. Казваш, че била заклана на 144-та улица, така ли? — Очевидно репортерката обмисляше потенциалните причини за убийството. — Навярно е била ограбена?
— Не. Бижутата и кредитните й жетони не бяха докоснати. Ако в подобен квартал убият човек с цел грабеж, няма да оставят дори обувките му.
— Права си. — За миг Надин затвори очи. — По дяволите, беше страхотна жена! Ти ли водиш разследването?
— Позна.
— Добре. — Репортерката въздъхна. — Тогава позволи ми да попитам защо ченге, натоварено с най-важния случай в кариерата си, търси някаква си журналистка?
— Отлично знаеш отговора. Великият ти колега Морз ми диша във врата.
— Педераст! — изруга Надин и нервно загаси цигарата си. — Ето защо не съм чула новината. Мръсникът ме е държи настрана.
— Ако играеш честно с мен, ще ти отвърна със същото.
Надин пресметливо присви очи, ноздрите й сякаш се разшириха.
— Ще получа изключителни права за репортажи, така ли?
— Ще обсъдим подробностите, когато се върнеш. Побързай!
— Вече съм на път.
Ив се усмихна на потъмнелия екран и си каза: „Хубав номер ти погодих, алчен пор такъв!“ Тананикаше си, когато излезе от службата. Предстоеше й Да се срещне с много хора.
В девет часа вече чакаше във великолепно обзаведения хол в дома на Джордж Хамет, намиращ се в един от най-луксозните квартали. Мислено отбеляза, че вкусът на собственика е доста странен, склонен към мелодраматизъм. Подът беше застлан с пурпурни и бели плочки, образуващи огромни квадрати. Откъм холограмата с тропически пейзаж, заемаща едната стена, се разнасяше звукът на падаща вода. Върху дългия, нисък диван проблясваше сребриста възглавница и когато Ив я натисна с пръст, тя поддаде като мека плът.
Младата жена реши, че е по-безопасно да остане права.
Различни предмети на изкуството бяха пръснати из помещението: издялана от мрамор кула, напомняща руините на древен замък; маска, изобразяваща женско лице и монтирана в розова стъкленица, наподобяваща бутилка. Щом Ив я докосна, тя взе да се облива в различни цветове.
Когато Хамет се появи, младата жена си каза, че външността му е не по-малко драматична от обзавеждането на апартамента.