Макар мъката му да беше почти осезаема, Ив знаеше, че не може да му помогне.
— Съжалявам, че не можах да отложа разговора ни за след няколко дни, но не разполагам с никакво време, Джордж. Доколкото ни е известно, ти си последният, който я е видял жива.
— Забравяш убиеца. — Той се изправи. — Освен ако смяташ, че аз съм я убил.
— От взаимен интерес е бързо да докажа обратното.
— Естествено… лейтенант.
Ив долови горчивината в гласа му, но нямаше друг избор, освен да продължи разпита.
— Ако обичаш, съобщи ми името на таксиметровата компания, за да потвърди показанията.
— Портиерът на ресторанта повика таксито. Струва ми се, че компанията се наричаше „Рапид“.
— Дали си се срещал или разговарял с някого в интервала от полунощ до два сутринта?
— Вече ти казах, че взех приспивателно и си легнах към дванайсет. При това сам.
Ив можеше да сравни показанията му с охранителните дискове на сградата, макар да знаеше, че и те биха могли да бъдат подправени.
— В какво настроение беше госпожа Тауърс, когато се разделихте?
— Малко разсеяна или по-точно — погълната от мисли за работата си. Беше оптимистично настроена за изхода на делото, в което беше обвинител. Поговорихме за децата й. По-специално за дъщеря й. Мирина възнамерява да се омъжи през есента. Сисли беше много доволна и бих казал развълнувана, тъй като дъщеря й настоявала за голяма сватба със спазване на всички старовремски ритуали.
— Спомена ли, че нещо я тревожи? Че се безпокои за някого?
— Абсолютно нищо. Говореше, че трябва да изберат подходяща булчинска рокля, да поръчат цветята предварително. Сподели, че се надява да получи максимална присъда за обвиняемия, с чието дело се занимава.
— Може би се е оплакала, че я заплашват, че получава странни съобщения?
— Не. — За миг той закри очите си с ръка. Нали знаеш, че бих споделил с теб всичко, ако имах дори най-малката представа защо са я убили.
— Но какво е правела в онзи квартал посред нощ?
— Нямам представа.
— Имаше ли навика да се среща с доносници или шпиони?
Хамет понечи да отговори, но замълча за момент, след което промърмори:
— Не знам. И не би ми минало и през ум… но Сисли беше толкова упорита, толкова самоуверена.
— Какви бях отношенията между нея и бившия й съпруг?
— Приятелски. Малко резервирани, но все пак дружелюбни. Свързваше ги любовта към децата им. Той беше леко шокиран, когато разбра за връзката ни, но… — Хамет млъкна и се втренчи в Ив. — Да не би да подозираш… — Изсмя се нервно и закри лицето си с длани. — Марко Анджелини се промъква въоръжен с нож в онзи квартал, за да убие бившата си съпруга? Не, лейтенант. — Отново отпусна ръце и продължи: — Марко си има своите недостатъци, но никога не би причинил зло на Сисли. Проливането на кръв би накърнило чувството му за благоприличие. Той е прекалено консервативен, за да прибегне до насилие. Освен това няма никакъв повод, абсолютно никакъв мотив, за да я убие.
Ив си каза: „Позволи ми аз да преценя това.“
След посещението при Хамет Уест Енд й се стори като друг свят. В тукашните жилища нямаше сребристи канапета и ромолящи водопади. Навсякъде се виждаха тротоари с напукана настилка, забравени по време на последната кампания за разкрасяване на града, сгради с надраскани стени, приканващи минувачите да се чукат със себеподобните си и с животни. Витрините на магазините бяха защитени с охранителни решетки, много по-евтини и по-неефективни от силовите полета, използвани в по-богатите квартали.
Нямаше да се учуди, ако зърнеше и плъхове, които от котките-дроиди бяха пропуснали да унищожат.
За сметка на това плъховете с човешки образ бяха в изобилие. Някакъв наркоман й се усмихна, разкривайки едрите си зъби, и гордо потърка чатала си. Уличен пласьор на химическа дрога я огледа от глава до пети, и, очевидно отгатнал професията й, сведе глава, украсена с корона от пера върху пурпурната му коса, и побърза да изчезне.
Съществуваше списък на наркотици, все още бяха забранени от закона. Някои ченгета упорито преследваха нарушителите.
В момента обаче на Ив Далас не й беше до това. Освен ако чрез заплаха съумееше да получи необходимите отговори.
Дъждът почти беше измил кръвта. „Метачите“ от лабораторията бяха претърсили всичко наоколо за улики. Ив спря за миг там, където Тауърс бе убита и с лекота си представи цялата сцена като на филм.
А сега трябваше „да върне лентата обратно“. Дали прокурорката е стояла с лице към убиеца? Най-вероятно — да. Видяла ли е ножа, преди да пререже гърлото й? Твърде възможно. Но не е имала време да реагира, освен да се отдръпне и ужасено да извика.