Ив вдигна очи и огледа улицата. Усети, че цялата настръхва, но се престори, че не забелязва погледите на хората, облегнати на съседните сгради или лениво крачещи сред коли като че задигнати от автомобилното гробище.
С какво е дошла тук Сисли Тауърс? Не и с такси. В дневниците на нито една компания не беше записано повикване от името на прокурорката. Ив се съмняваше, че може да е била толкова глупава, за да използва услугите на някой циганин.
Внезапно й хрумна: „Метрото!“ Пътуването с метро беше бързо и, благодарение на дроидите-ченгета и на скенерите, абсолютно безопасно, поне преди да се озовеш на улицата. Ив забеляза наблизо сигнала, обозначаващ вход към подземната железница.
Точно така, взела е метрото. Може би е бързала? Била е нервирана, че трябва да излиза в проливния дъжд. Хамет спомена, че била самоуверена. Едва ли се е страхувала от нещо. Изкачила е стълбите, водещи към улицата, издокарана с елегантния си костюм, потрепвайки с токчетата на скъпите си обувки…
Ив се вцепени и присви очи. На местопрестъплението не беше открит чадър. По дяволите, нима не е носела чадър? Една практична, организирана жена никога не излиза в дъжда без чадър. Тя извади записващото устройство и продиктува напомняне до себе си да провери за чадър. Сетне продължи да размишлява.
Къде е чакал убиецът? На улицата? В някаква стая? Обгърна с поглед съседните рушащи се, необитавани къщи и отхвърли втората версия. Тогава в някой бар? Или в клуб за стриптийз?
— Хей, ти, белокожото сладурче.
Ив сбърчи вежди и се обърна към човека, прекъснал размишленията й. Беше огромен на ръст и с много тъмна кожа, което означаваше, че е чистокръвен негър. Подобно на много хора в този квартал, носеше забучени пера в косата си. Върху едната му буза беше татуиран ухилен човешки череп в зелено. Носеше разкопчана червена риза и тесни панталони, подчертаващи големия му член.
— Хей, ти, чернокожо сладурче — отвърна му тя със същия, пренебрежителен тон.
Върху невероятно грозното му лице засия ослепителна усмивка.
— Да не би да търсиш работа? — Той кимна към безвкусната неонова реклама на клуба за стриптийз, намиращ се на отсрещната страна на улицата. — Малко си кльощава, ама може да те вземат. Нямат много бели гаджета като теб. Повечето са мулатки. — Негърът повдигна брадичката й с дебелите си като наденички пръсти. — Аз съм от охраната. Мога да ти ходатайствам.
— И от какъв зор?
— Защото имам добро сърце и защото ще ми даваш пет процента от бакшишите, нали готина. Хубаво, бяло момиче като теб може да изкара доста, ако умее да си върти задника.
— Много съм ти задължена, обаче не търся работа. — Почти със съжаление тя му показа значката си.
Негърът подсвирна през зъби.
— Мама му стара, минах се. Слушай, малката, изобщо не вониш на ченге.
— Сигурно причината е в новата марка сапун, който използвам. Имаш ли си име?
— Викат ми Крак. Тоя звук се чува, когато троша глави. — Отново се ухили и илюстрира думите си като удари един в друг огромните си юмруци. — Крак! Загря ли?
— Опитвам се. Ти ли беше на смяна по-предишната нощ, Крак?
— За съжаление имах друг ангажимент и пропуснах веселбата. Това беше почивният ми ден, който посвещавам на културни мероприятия.
— И какви бяха те?
— Онази вечер, заедно с най-новото ми гадже, бяхме на фестивал за вампирски филми. Адски ме кефят тия кръвопийци. Ама чух, че и тука е имало представление. Пречукали някаква адвокатка. Говори се още, че била важна клечка. Белокожа, също като тебе, готина.
— Точно така. Какво още си чул?
— Аз ли? — Негърът прокара пръст надолу по ризата си. Нокътят на показалеца му беше заострен като бръснач и боядисан в черно. — Под достойнството ми е да слушам клюки.
— Бас ловя, че е така. — Ив знаеше правилата на играта и извади от джоба си кредитен жетон, равняващ се на стотарка. — Какво ще кажеш да си купя малко от достойнството ти?
— Ами, струва ми се, че си налучкала цената. — Жетонът изчезна в огромната му длан. — Чух, че се навъртала в „Петте луни“ около полунощ, плюс-минус няколко минути. Изглежда е чакала някой, който не се е явил. После се чупила. — Впери поглед в тротоара и отбеляза: — Не е успяла да стигне далеч, нали?
— Прав си. Разпитвала ли е за някого?
— Доколкото разбрах, не.
— Видели ли са я с някого?
— В такава нощ хората гледат да не са на улицата. Само дрогарите се мотаят навън, но по принцип бизнесът не върви.