— Носеше ли чадър?
Въпросът й изненада дроида, доколкото дроидите са способни да изразяват емоции.
— Да, виолетов, като костюма й.
— Когато си тръгна, носеше ли го?
— Да, навън валеше.
Ив кимна, сетне се залови да разпитва клиентите, които не бяха особено въодушевени от вниманието й.
Когато се върна в управлението, единственото й желание беше да вземе душ. Имаше чувството, че след единия час, прекаран в „Петте луни“, върху кожата й, дори върху зъбите й, се е наслоил дебел пласт мръсотия.
Но първо трябва да подготви доклада си. Влезе в кабинета си и застина, вперила очи в човека с щръкнала коса, който седеше зад бюрото й и похапваше захаросани бадеми.
— Виждам, че добре се храниш.
Фийни кръстоса краката си, които беше вдигнал на бюрото й.
— Радвам се да те видя, Далас. Много си работна.
— Някои ченгета си изкарват прехраната с къртовски труд, а други по цял ден се занимават с компютърни игри.
— Трябваше да послушаш съвета ми и да усъвършенстваш компютърните си познания.
С престорено възмущение тя блъсна краката му от бюрото и седна върху плота.
— Какво е това, посещение на добра воля?
— Дойдох да предложа услугите си, мила ми приятелко. — Той благосклонно й подаде пакетчето с бадеми.
Докато дъвчеше, Ив го гледаше внимателно, Фийни беше невероятно грозен, но така и не коригира недостатъците си чрез пластична операция. Под очите му имаше торбички, бузите му бяха някак провиснали, ушите му — прекалено големи за главата му. Ала Ив все пак го харесваше.
— Защо?
— Поради три причини. Първо, командирът ме помоли неофициално; второ, изпитвах голямо уважение и възхищение към прокурорката.
— Уитни ти се е обадил?
— Да, но ме помоли да не го разгласявам. Смята, че ако човек с моите невероятни способности ти помага при събирането на данни, разследването ще върви по-бързо. Не е зле да имаш директна връзка с отдела по електронна обработка.
Младата жена се замисли, и преценявайки, че Фийни е прав относно способностите си, кимна одобрително, сетне попита:
— Как ще се включиш в разследването — официално или не?
— Както кажеш.
— В такъв случай нека всичко бъде по каналния ред.
Той се усмихна и й намигна.
— Очаквах да кажеш точно това.
— Първото, което искам от теб, е да прослушаш аудио-телефона на жертвата. Нито в дневника й, нито в охранителните дискове е записано, че някой я е посетил в нощта на убийството. Следователно някой й се е обадил и е уредил среща с нея.
— Готово.
— Освен това ми трябват сведения за всеки, когото е изпратила в затвора…
— За всеки? — прекъсна я той, но очевидно не беше особено стреснат от перспективата.
— Да. — Ив лъчезарно му се усмихна. — Положително ще ти отнеме два пъти по-малко време, отколкото на мен. Плюс сведения за роднините на Тауърс, за мъжете, в които е била влюбена, за колегите й. Също и за делата, гледащи се в момента, и предстоящите.
— Господи, Далас! — възкликна Фийни, ала опъна рамене и раздвижи пръстите си като пианист, готвещ се да свири. — Ще липсвам на жена си.
— Цяло нещастие е да си женен за полицай. — Тя окуражително го потупа по рамото.
— Така ли твърди Рурк?
— Ние не сме женени.
Фийни многозначително се изкашля. Доставяше му удоволствие да я дразни.
— Как е той?
— В момента е в Австралия. — Младата жена пъхна ръце в джобовете си.
— Преди няколко седмици ви видях по телевизията на някакво шикозно парти в „Палас“. Изглеждаш страхотно в рокля, Далас.
Ив потръпна притеснено, овладя се и вдигна рамене.
— Не знаех, че се интересуваш от клюкарската хроника.
— Обожавам я — заяви той с присъщото си нахалство. — Светският живот навярно е много вълнуващ.
— Понякога не е толкова лошо — промърмори Ив. — Какво, ще обсъждаме моя живот или ще разследваме убийство?
— И двете. — Той се изправи и се протегна. — Първо ще проверя аудио-телефона, сетне ще се заема със стотиците престъпници, които е вкарала в панделата. Щом имам нещо налице, ще ти се обадя.
— Фийни! — Компютърният специалист спря на прага. — Каза, че ще ми помогнеш по три причини, но спомена само две.
— Третата е, че ти ми липсваше, Далас. — Фийни се ухили. — И то адски много.
Когато се залови за работата, Ив още се усмихваше. Той също й липсваше. Адски много.
Четвърта глава
„Синята катерица“ беше кръчма с една идея по-луксозна от „Петте луни“. Кой знае защо Ив харесваше това заведение. Понякога й доставяха удоволствие дори непрестанната глъчка, претъпкания салон и гледката на разнообразната клиентела. Най-много й харесваше програмата.