Певицата Мейвис Фрийстоун беше сред малцината, които тя смяташе за истински приятели. Дружбата им се беше зародила, когато Ив арестува певицата, но въпреки обстоятелствата, с течение на времето беше станала още по-здрава. Мейвис вече не беше така екстравагантна, но никога нямаше да бъде обикновена.
Тази вечер слабата, темпераментна жена пееше под съпровода на оглушителни тромпети, надувани от тричленен дамски оркестър на фона на огромен екран с непрекъснато променящи се холограми. Силната музика и чашата кисело вино, която Ив се осмели да изпие, накараха очите й да се насълзят.
Днес косата на Мейвис беше боядисана в поразителен смарагдов цвят. Известно бе предпочитанието на певицата към ярките цветове, характерни за скъпоценните камъни. Изумителното впечатление се допълваше от парчето блестяща копринена материя, обагрено в смарагдовосиньо, с което Мейвис беше успяла да се обвие така, че то да закрива едната й гърда и чатала й. Другата й гърда беше обсипана с блестящи камъни, върху зърното бе залепена сребърна звезда. Само един поставен не на място камък или леко разкриване на част от тялото й от така наречената рокля, би довело до голяма глоба за собствениците на заведението заради неспазване на лиценза. Те просто не желаеха да плащат огромната такса за стриптийз клуб.
Когато Мейвис се завъртя вихрено, Ив забеляза, че елегантният задник на певицата е украсен по същия начин, което едва-едва се вместваше в рамките на позволеното.
Посетителите очевидно я обожаваха. Когато свърши изпълнението си, се разнесоха бурни ръкопляскания и пиянски подсвирквания. Клиентите, разположени в сепаретата, където пушенето бе разрешено, ентусиазирано удряха с юмруци по масите.
— Как успяваш да седнеш с всички тези украшения по себе си? — поинтересува се Ив, когато Мейвис се появи в сепарето й.
— Бавно, внимателно и с цената на адски мъки. — Мейвис демонстрира нагледно думите си, сетне въздъхна. — Как ти се стори последното ми парче?
— Страхотно, направо подлуди публиката.
— Текстът е мой.
— Сериозно? — Не беше разбрала нито дума, но премълча тази подробност. — Много се радвам за теб, направо съм поразена.
— Възможно е да сключа договор със звукозаписна компания. — Мейвис се изчерви под дебелия слой блестяща пудра. — Освен това ми повишиха заплатата.
— Да пием затова. — Ив вдигна чашата си.
— Не знаех, че ще бъдеш тук тази вечер. — Певицата набра кода си за менюто и си поръча газирана вода. Трябваше да пази гласните си струни, тъй като й предстоеше ново излизане на сцената.
— Имам среща.
— С Рурк ли? — Очите на Мейвис — тази вечер със зелени контактни лещи — заблещукаха закачливо. — В такъв случай отново ще изпълня последното парче.
— Той е в Австралия. Имам среща с Надин Фарст. Разочарованието на певицата, че не ще успее да направи впечатление на Рурк, се замени от изненада.
— За какво ти е притрябвала? Или имаш определена цел?
— Имам й доверие. — Ив сви рамене. — Може да ми бъде полезна.
— Щом казваш… Слушай, защо не я навиеш да напише нещо за мен?
Ив за нищо на света не би помрачила радостта на приятелката си.
— Ще се опитам.
— Благодаря. Слушай, утре е почивният ми ден. Какво ще кажеш да вечеряме заедно или да отидем да потанцуваме?
— Добре, стига да имам свободно време. Но какво стана с кабаретния артист, с когото излизаше — онзи с маймунката?
— Разкарах го. — Оказа се адски дървен. Време е да изчезвам. — Излезе от сепарето, съпроводена от звъна на блестящите камъни, украсяващи задника й. Докато си проправяше път сред посетителите, яркозелената й коса проблесваше под въртящите се светлини.
Ив си помисли, че не държи да знае какво разбира приятелката й под думата „дървен“.
Комуникаторът й изписука, тя го извади и набра кода си. Лицето на Рурк изпълни микроскопичния екран. Първата й неволна реакция беше да се усмихне широко.
— Лейтенант, не можеш да се скриеш от мен.
— Очевидно — отвърна, стараейки се да заличи щастливата си усмивка. — Това е служебна честота, Рурк.
— Нима? Не изглежда да си на работа. Май се намираш в „Синята катерица“.
— Имам среща. Как е в Австралия?
— Претъпкано с хора. Ако имам късмет, ще си бъда у дома след трийсет и шест часа и моментално ще те открия.
— Едва ли ще ти бъде трудно. — Отново се усмихна и насочи устройството към сцената, където Мейвис изпълняваше поредната сърцераздирателна песен с пискливия си глас.
— Няма втора като нея! — възкликна той. — Поздрави я от мен.
— Непременно. Ще… ще се видим, щом се върнеш.
— Точно така. Мисли за мен.
— Разбира се. Лек път.