Направи й впечатление, че убитата е облечена като за делова среща. Ив добре познаваше гардероба на прокурорката, беше се възхищавала на вкуса й, наблюдавайки я в съда и в общинската палата. Дрехите й в наситени цветове, отличаващи се с женствеността си, стояха добре по телевизията и неизменно бяха придружени от подходящи аксесоари.
Ив се изправи и разсеяно се опита да почисти калта от мокрите си джинси. Сетне рязко се обърна към двамата от съдебна медицина:
— Убита е. Отнесете я.
За Ив не беше изненада, че репортерите от всички медии са научили за убийството и вече се домогват до подробностите, свързани с него. Когато пристигна пред великолепната сграда, където беше живяла Сисли Тауърс, пред входа й вече се бяха скупчили неколцина репортери и оператори. Очевидно не ги притесняваше фактът, че е три през нощта и че дъждът се лее като из ведро. Очите им блестяха като на хищници. Репортажът беше тяхната плячка, високият рейтинг — наградата им.
Младата жена се престори, че не забелязва насочените към нея камери, въпросите, с които я обсипваха като със стрели. Беше привикнала с факта, че вече не е прост полицейски служител. Случаят, който беше разследвала и разкрила миналата зима, и донесе бърза популярност. „Това — помисли си тя и стрелна с леден поглед един репортер, осмелил се да й препречи пътя, — и връзката ми с Рурк.“
Беше разследвала убийство. Насилствената смърт, колкото и да са любопитни подробностите около нея, бързо престава да интересува обществеността.
Ала всичко, свързано с Рурк, представляваше интересна новина.
— Научихте ли нещо повече, лейтенант? Подозирате ли някого? Съществува ли мотив? Ще потвърдите ли, че прокурорката Тауърс е била обезглавена?
Ив забави тежките си стъпки и огледа подгизналите от дъжда репортери с хищни очи. Беше мокра до кости, уморена и отвратена, но трябваше да бъде нащрек. Беше открила, че издадеш ли се пред медиите, те ще те сграбчат и ще те изстискат като лимон.
— Единственото, което мога да ви кажа засега, е, че се извършва разследване на смъртта на прокурор Тауърс.
— Вие ли го ръководите?
— Бях първа на местопрестъплението — лаконично отвърна тя и се промуши между двамата униформени полицаи, охраняващи входа на сградата.
Фоайето беше пълно с цветя: ароматни, пъстри букети, които й напомниха за пролет на екзотичен остров — онзи, на който беше прекарала три вълшебни дни с Рурк, докато се възстановяваше от тежкото нараняване и физическото изтощение.
Този път прекрасният спомен не предизвика обичайната й усмивка; тя показа значката си, прекоси залата с теракотени плочки и се запъти към първия асансьор.
Фоайето беше пълно с униформени полицаи. Двама се занимаваха с компютъризираната система за охрана на сградата, други наблюдаваха входа, трети охраняваха асансьорите. Бяха повече от необходимото, но в качеството си на прокурор, Тауърс беше тяхна колежка.
— Апартаментът й заключен ли е? — попита тя стоящия наблизо полицай.
— Да. Никой не е влизал, нито излизал след обаждането ви в два и десет.
— Искам копия от охранителните дискове. — Ив се качи в асансьора. — Като начало — за последните двайсет и четири часа. — Тя погледна табелката с името му, прикрепена към униформата. — В 7:00 искам всички подробности, Бигс. Шейсет и първи етаж — нареди и прозрачните врати на асансьора безшумно се затвориха.
Когато се озова на етажа, краката й потънаха в дебелия килим. Наоколо беше тихо като в музей. Коридорите бяха тесни както в повечето небостъргачи, издигнати през последните петдесет години. Върху боядисаните в кремаво стени на равни интервали бяха закачени огледала, за да създават илюзия за по-голямо пространство.
Ив си каза, че подобна илюзия едва ли е необходима тъй като апартаментите бяха огромни, разположени по три на всеки етаж. Тя декодира ключалката на 61-Б, използвайки полицейската си карта-шперц, и влезе в жилището, обзаведено с отличен вкус.
Моментално й хрумна, че Сисли Тауърс е печелела добре. И че е обичала да живее в лукс. Ив извади джобната видеокамера от чантата си и я прикрепи към якето си, след което огледа помещението. Видя две картини от известен съвременен художник, окачени на бледорозовата стена над канапето, разположено във формата на U, тапицирано с материя в убити розови и зелени тонове на дискретни райета. Наученото от Рурк и помогна да разпознае художника и й подсказа, че семплото, но елегантно обзавеждане, допълнено с изящни предмети, е постигнато с много пари.
„Колко ли е годишната заплата на един прокурор?“ — запита се тя, докато заснемаше жилището.