— Ив, обичам те.
Тя въздъхна тихо, когато образът му изчезна от екрана.
— Колко трогателно! — Надин Фарст, която незабелязано беше застанала зад нея, се отмести встрани и се настани на масата.
Едновременно ядосана и смутена, Ив прибра комуникатора в джоба си.
— Смятах, че е под достойнството ти да подслушваш.
— Всеки добър репортер подслушва, лейтенант. Същото важи и за ченгетата. — Надин се настани по-удобно. — Питам се как ли се чувстваш, когато мъж като Рурк е влюбен в теб.
Дори да бе в състояние да изрази емоциите си, Ив нямаше намерение да го стори.
— Надин, да не би да си решила да зарежеш сериозната работа и да станеш светска хроникьорка?
Журналистката само вдигна ръка, сетне с въздишка огледа клуба.
— Не можах да повярвам, когато отново ми определи среща тук. Храната е отвратителна.
— Ала атмосферата е незабравима.
Гласът на Мейвис стана още по-пронизителен и репортерката потръпна.
— Няма значение, щом на теб ти харесва.
— Много бързо се върна.
— Успях да намеря място в един от най-бързите транспортни звездолети. Между другото — собственост на твоето момче-чудо.
— Рурк не е момче.
— Няма нужда да ми казваш. Между другото… — тя не довърши мисълта си, само махна с ръка неопределено. Очевидно беше уморена от дългото пътуване и разликата във времето. — Трябва да хапна нещо, дори с риск да се отровя. — Прегледа менюто и с известно колебание се спря на порция скариди. — Какво пиеш?
— Номер 54, минава за шардоне. — Ив събра смелост и отново отпи от чашата си. — Превъзхожда конската пикня най-малко с три класи. Горещо ти го препоръчвам.
Надин програмира поръчката си и отново се облегна на стола.
— По време на пътуването се запознах с всички подробности по убийството на Тауърс, по-точно с онези, оповестени от медиите.
— Морз знае ли, че си се върнала?
Надин се усмихна мрачно и злобно.
— Естествено. Аз имам приоритет при отразяването на престъпленията. Щом съм тук, той е вън от играта. Направо е бесен.
— В такъв случай мисията ми е била успешна.
— Но не е доведена докрай. Обеща ми да запознаваш първо мен с най-новите подробности от разследването.
— И ще го изпълня. — Тя подозрително изгледа чинията с макарони, която се плъзна през процепа за сервиране, и си каза, че май стават за ядене. — Но при едно условие. Ще получаваш сведенията, ала ще ги правиш публично достояние едва, когато аз ти разреша.
— Старата песен на нов глас. — Надин опита една скарида и реши, че не е толкова отвратителна.
— Ще имам грижата да получаваш повече данни и то преди останалите журналистически хиени.
— А когато имате заподозрян…
— Първа ще научаваш името му.
Надин кимна, повярвала на искреността й и набоде втора скарида на вилицата си.
— Плюс интервю със заподозрения и второ — с теб.
— Много добре знаеш, че не мога да ти гарантирам първото. — Ив побърза да продължи, преди репортерката да я прекъсне отново. — Извършителят има право да избира кой да го интервюира или изобщо да откаже. Единственото, което мога да направя, е да предложа името ти.
— Необходими са ми снимки. И не ми казвай, че не можеш да ги осигуриш. Трябва да получа видеозапис на задържането и достъп до мястото.
— Ще преценя всичко това, когато му дойде времето. В замяна искам да знам всяка научена от теб подробност, всеки слух. И да не вземеш да ми сервираш някое изненадващо шоу по телевизията.
— Нищо не мога да ти обещая — със захаросан глас рече Надин. — Не мога да влияя на колегите си.
— Искам да знам всичко, щом го научиш — отсече рязко Ив. — Както и подробностите от интермедийния шпионаж. — Изсумтя, като забеляза престорено наивното изражение на репортерката. — Отлично знам, че телевизионните станции, както и журналистите, се шпионират взаимно. В тази игра най-важното е пръв да излъчиш репортажа. Известна си като жена с хъс, Надин, затова те потърсих.
— Същото се отнася и за теб. — Журналистката отпи от виното. — И в общи линии ти се доверявам, макар да не разбираш нищо от вина. Не бих казала, че това вино превъзхожда с нещо конската пикня.
Ив се облегна назад и се разсмя. За пръв път се почувства малко по-добре. Когато Надин също се усмихна, договорът им негласно беше подписан.
— Сподели всичко, което знаеш и аз ще сторя същото — започна репортерката.
— Единственото по-важно нещо е липсата на един чадър.
В десет часа на следващата сутрин Ив и Фийни се срещнаха в апартамента на Сисли Тауърс. Един поглед към печалното му лице й стигаше, за да разбере, че новините не са обнадеждаващи.
— С какво препятствие се сблъска?