Далас с горчивина си помисли, че нейните родители очевидно не са знаели тази максима, а на глас изрече:
— В такъв случай незабавно ще посетя Марко Анджелини.
Компанията на Анджелини се помещаваше в сградата на Рурк на Пето авеню. Ив влезе в добре познатото й фоайе, настлано с огромни плочи, изпълнено с луксозни бутици. Мелодичните гласове на компютърните екскурзоводки предлагаха на посетителите всякаква информация.
Ив разгледа една от подвижните карти и пренебрегвайки услугите на екскурзоводите, се отправи към асансьорите в южното крило на сградата.
Стъкленият цилиндър се стрелна до петдесет и осмия етаж, прозрачните врати се плъзнаха и Ив се озова в по-малко фоайе, застлано с тъмносив килим, с ослепително бели стени.
„Анджелини Експорт“ заемаше пет кабинета. Само един поглед беше достатъчен на Ив да отбележи, че компанията е незначителна в сравнение с тази на Рурк. Усмихна се мрачно и си каза, че всъщност компанията му едва ли има съперници.
При вида на полицейската значка секретарката прояви необходимото уважение, нещо повече, цялата се разтрепери и напрегнато запреглъща. Ив се запита дали жената не крие някакви забранени химикали в чекмеджето си.
Ала страхът от полицията очевидно изигра ролята си, тъй като Ив бе въведена в кабинета на шефа след по-малко от минута.
— Господин Анджелини, благодаря ви, че ме приехте. Позволете да ви изкажа съболезнованията си.
— Благодаря, лейтенант Далас. Моля, седнете.
Не беше строен като Хамет, но от цялото му същество се излъчваше могъщество. Беше нисък и набит, гарваново черната му коса беше пригладена назад. Кожата му имаше златист оттенък, очите му, полускрити от гъстите вежди, напомняха сини мраморни топчета. Носът му беше дълъг, устните — тънки, на ръката му проблясваше пръстен с диамант.
Ако бившият съпруг на Тауърс изобщо изпитваше скръб, то я прикриваше много по-умело от любовника й.
Анджелини се настани зад огромно бюро с огледална повърхност и облегна върху него скръстените си ръце. Върху плота нямаше абсолютно нищо. Прозорецът зад него беше с матови стъкла, които не пропускаха ултравиолетовите лъчи, и през които се разкриваше гледка към небостъргачите на Ню Йорк.
— Навярно сте тук във връзка с убийството на Сисли?
— Да. Надявам се да ми отделите малко време и да отговорите на няколко въпроса.
— Готов съм да ви окажа безрезервната си помощ. Със Сисли бяхме разведени, но си останахме съдружници в бизнеса и в изпълнение на родителските задължения. Възхищавах се от нея и дълбоко я уважавах.
В гласа му се усещаше едва доловим италиански акцент. Ив си спомни, че според досието му Марко Анджелини прекарваше голяма част от времето си в Италия.
— Господин Анджелини, кога за последен път видяхте или разговаряхте с прокурор Тауърс?
— Видяхме се на осемнайсети март в дома ми на Лонг Айланд.
— Значи ви е посетила вкъщи?
— Да. Празнувахме двайсет и петия рожден ден на сина ни. Организирахме заедно тържеството в моето имение, тъй като преценихме, че така ще бъде по-удобно. Когато е на Източния бряг, нашият син Дейвид често отсяда при мен.
— Твърдите, че не сте виждал бившата си съпруга след тази дата?
— Не. И двамата бяхме доста заети, но възнамерявахме да се срещнем през идните една-две седмици, за да обсъдим подготовката на сватбата на Мирина. Така се казва дъщеря ни. — Той леко се изкашля. — Почти целия април бях в Европа.
— Телефонирал сте на прокурор Тауърс в нощта, когато е била убита.
— Да. Оставих й съобщение с молба да се срещнем, когато й е удобно.
— За да разговаряте за сватбата — подсети го Ив.
— Точно така, за сватбата на Мирина.
— Разговарял ли сте с прокурор Тауърс в промеждутъка от осемнайсети март до нощта на убийството?
— Няколко пъти. — Той разтвори сключените си длани, сетне отново вплете пръсти. — Както вече ви казах, с нея си останахме съдружници. Свързваха ни децата и деловите интереси.
— Включително „Меркурий“.
— Да. — Той едва забележимо присви устни. — Вие сте… приятелка на Рурк?
— Точно така. Случвало ли се е с бившата ви съпруга да имате разногласия — професионални и лични?
— Разбира се. Но вече бяхме свикнали на компромиси — нещо, което не успяхме да научим по време на брака.
— Господин Анджелини, кой ще наследи акциите на прокурор Тауърс в „Меркурий“?
Той повдигна вежди.
— Аз, лейтенант, съгласно клаузите на нашия договор. Уведомявам ви, че ще получа и нейния дял от компании, занимаващи се с недвижими имоти. Когато се развеждахме, се договорихме да ръководя общите ни дела и да съветвам Сисли къде е най-сигурно да инвестира. В случай, че единият от нас умре, лихвите и печалбите или пък загубите, се поемат от другия. Разбирате ли, смятахме, че всичко ценно, което притежаваме, в края на краищата ще остане на децата ни.