— Ами останалото й имущество? Апартаментът, бижутата и всичко друго, неупоменато в договора помежду ви?
— Предполагам, че са завещани на децата ни. Навярно има известни суми за приятели и благотворителни организации.
Ив си напомни, че трябва да действа много бързо, ако иска да научи колко „бели пари за черни дни“ е имала Тауърс.
— Господин Анджелини, известна ли ви бе интимната връзка на бившата ви съпруга с Джордж Хамет?
— Естествено.
— И това не… не ви създаваше проблеми?
— Проблеми? Нима намеквате, че след като сме разведени от дванайсет години, все още изпитвам към бившата си съпруга ревност, способна да ме тласне към убийство? И че съм прерязал гърлото на майката на моите деца и съм я оставил да умре на улицата?
— Страхувам се, че сте прав, господин Анджелини.
Той промърмори нещо на италиански и Ив подозираше че са нецензурни думи по неин адрес. Сетне изрече по-високо:
— Не, не съм убил Сисли.
— Къде бяхте в нощта на смъртта й?
— Прибрах се към осем вечерта в апартамента си тук, в Ню Йорк.
— Сам?
— Да.
— Може би сте видял или сте разговарял с някого, който да потвърди думите ви?
— Не. Прислугата ми се състои от двама души, но това беше почивният им ден, поради което и се прибрах рано. Исках да прекарам една тиха и спокойна вечер.
— И не сте се обаждал на никого, нито някой ви е търсил?
— Около три сутринта позвъни командир Уитни и ми съобщи за смъртта на Сисли.
— Господин Анджелини, бившата ви съпруга е посетила някаква долнопробна кръчма в Уест Енд в един след полунощ. Защо?
— Нямам ни най-малка представа.
По-късно, докато слизаше със стъкления асансьор, Ив се свърза с Фийни. — Интересува ме дали Марко Анджелини е имал финансови проблеми и дали смъртта на бившата му съпруга би подпомогнала разрешаването им.
— Май си надушила нещо, Далас.
— Да. Само че не знам какво точно.
Пета глава
Олюлявайки се от умора, Ив се прибра в апартамента си близо час след полунощ. Главата я болеше. Представата на Мейвис за забавление през свободната й вечер се свеждаше до посещение на конкурентно заведение. Предчувствайки, че на сутринта скъпо ще си плати за удоволствието, тя започна да се съблича още докато вървеше към спалнята.
Добре, че в компанията на Мейвис поне за една вечер беше забравила убийството на Тауърс. Имаше чувството, че внезапно е загубила разсъдъка си, но беше прекалено уморена, за да се разтревожи.
Отпусна се по лице гола в леглото и след секунда заспа.
Събуди се от невероятна възбуда.
Усети ръцете на Рурк върху себе си. Познаваше докосването им, техния ритъм. Сърцето й заби и дъхът й секна, когато той впи устни в нейните. Целуваше я жарко и ненаситно и Ив нямаше абсолютно никакъв избор, освен да му отвърне със същото. Докато се опитваше да го докосне, дългите му пръсти разтвориха бедрата й и сякаш я пронизаха, което я накара да изпита моментален оргазъм, разтърсил цялото й тяло.
Рурк засмука гърдата й, зъбите му нараниха нежното зърно. Пръстите му продължаваха да я задоволяват, тя стенеше от неописуемо удоволствие. Отново изпита оргазъм, още по-зашеметяващ от първия.
Вкопчи пръсти в смачканите чаршафи, защото имаше чувството, че всеки момент ще полети, но нищо не бе в състояние да я задържи. Когато Рурк за трети път я доведе до ръба на върховното удоволствие, тя го сграбчи, ноктите й одраскаха гърба му, сетне ръцете й се заровиха в гъстата му коса.
— Господи! — Това беше единственото, което успя да изрече, щом той я облада така, че Ив се учуди как не е мъртва от изживяното удоволствие. Тялото й потръпваше неконтролируемо, дори след като Рурк се отпусна върху нея, сетне доволно въздъхна и лениво потърка нос в бузата й.
— Извинявай, че те събудих.
— Рурк? Нима си бил ти?
Той я ухапа.
Ив щастливо се усмихна в мрака.
— Мислех, че пристигаш утре.
— Успях да тръгна по-рано. После надуших следата, която беше оставила, и се озовах в спалнята ти.
— Излизах с Мейвис. Отидохме в някакъв клуб, наречен „Краят на света“. — Погали го по гърба и широко се прозина. — Нали още не се е съмнало?
— Не. — Долавяйки умора в гласа й, той се отмести, притисна я до себе си и я целуна по слепоочието. — Заспивай, Ив.
— Добре. — След по-малко от десет секунди беше изпълнила нареждането му.
Рурк се събуди призори и забеляза, че Ив лежи по средата на кревата, свита на кълбо. Той стана, отиде в кухнята и програмира автоматичния готвач да приготви кафе и препечена кифла. Кифлата беше баята, но това можеше да се очаква. Младият мъж се разположи по-удобно пред кухненския монитор и набързо прелисти вестника, докато достигна финансовия раздел.