— Няма да ми причиниш подобно нещо. — Ив мислено си повтаряше, че трябва да бъде много, много спокойна. Защото има пълно право. Гневът му не я безпокоеше, и преди го беше виждала вбесен. Диамантът тегнеше на шията й, ала тя много повече се страхуваше от онова, което камъкът символизираше.
— Какво да ти причиня, Ив? Обясни ми.
— Забранявам ти да ми подаряваш диаманти! — Ужасена и побесняла от гняв, тя отстъпи назад. — Няма да ме насилваш да взимам онова, което не желая, нито да изневеря на себе си. Въобразяваш си, че не разбирам какво целеше през последните няколко месеца! Сигурно ме смяташ за кръгла глупачка!
Очите й святкаха студено като диаманта между гърдите й.
— Не, не, не си глупачка. Мисля, че си страхливка.
Тя машинално вдигна юмрук. О, с какво удоволствие би го ударила право в лицето, за да заличи самодоволната му усмивка. И щеше да го стори, ако не осъзнаваше, че Рурк има право. Затова използва други оръжия.
— Въобразяваш си, че си незаменим, че ще ме накараш да свикна да живея в онази крепост, която наричаш свой дом, и да нося коприни. Знай, че не давам пукната пара за това!
— Известно ми е.
— Не са ми притрябвали изисканите ти ястия и подаръци, нито лъжите ти. Разкрит си, Рурк. Сигурно си мислиш: „От време на време ще й се обяснявам в любов, докато започне да реагира“. Също като добре обучен домашен любимец.
— Като домашен любимец — повтори с леден глас Рурк и гневът му се превърна в ярост. — Разбирам, че съм сгрешил. Действително си глупачка. Нима си въобразяваш, че се опиянявам от властта и че искам да контролирам живота ти? Мисли каквото си искаш. Омръзна ми да се подиграваш с чувствата ми. Не биваше изобщо да го допускам, но лесно ще поправя тази грешка.
— Никога не съм…
— Точно така — безмилостно я прекъсна той. — Никога не се осмели да пожертваш гордостта си и да признаеш, че ме обичаш. Предпочиташ да задържиш този апартамент, като резервен вариант, вместо да заживееш при мен. Позволих ти да диктуваш правилата, но вече ми писна. — Горчивите му думи бяха продиктувани не само от гняв или болка, а от чувството му за справедливост. С равнодушен глас заяви: — Искам всичко или нищо.
Ив си каза, че не бива да се паникьосва. Не може да я накара да се почувства като ченге-новобранец в първа схватка с бандитите.
— Какво искаш да кажеш?
— Че не искам само секс.
— Грешиш. Много добре знаеш…
— Нищо не знам. Предоставям ти право на избор — както винаги досега. Но този път ти ще трябва да дойдеш при-мен.
— Ултиматумите ме вбесяват.
— Толкова по-зле. — Изгледа я продължително за последен път. — Довиждане, Ив.
— Не можеш да си отидеш просто така…
Без да се обръща, Рурк каза:
— Мога, и още как.
Ив смаяно зяпна, когато чу затръшването на външната врата. За миг остана неподвижна, диамантът на шията й искреше под слънчевите лъчи. Сетне цялата се разтрепери (опита се да си внуши, че е от гняв), скъса верижката и запрати скъпоценния камък в ъгъла.
„Рурк си въобразява, че ще му лижа подметките, ще го моля да не ме изоставя. Добре. Може да си въобразява колкото ще. Ив Далас не се унижава и не моли за нищо.“
Внезапно я прониза болка по-страшна от лазерен шок и тя затвори очи, питайки се: „Коя, по дяволите, е Ив Далас? Нима в това се крие причината да бяга от любовта на Рурк?“
Опита се да го прогони от мислите си. Нямаше друг избор. Работата стоеше над всичко. Ако не се издигне в професията, ако не е добро ченге, ще бъде никоя. Чувстваше се смазана и безпомощна както в детството си, когато лежеше пребита в онази тъмна уличка в Далас.
Единственият изход беше да се залови още по-здраво за работа. Напрежението ще я накара да забрави черните мисли. Когато влезе в кабинета на командир Уитни, имаше делови вид на ченге, разследващо убийство.
— Имала е много врагове, шефе.
— Подобно на всеки от нас. — Нямаше го помътнелият поглед, очите й бяха ясни и зорки. Дългът изискваше от нея да преодолее скръбта си.
— Фийни, изготви списък на осъдените, по чиито дела Тауърс е била обвинител. Ще ги проучим, като съсредоточим вниманието си върху онези с доживотна присъда — ще разпитаме семействата, приятелите. Може някой от тези типове да е поискал да си отмъсти. Сетне на дневен ред са хората с психически отклонения. Тауърс е вкарала доста в психо-диспансерите, някои от тях навярно вече са изписани.
— Ще отнеме адски много компютърно време, Далас.
Ив се престори, че не разбира намека за ограничения им бюджет и продължи: