— Непрекъснато се питам за какъв дявол е отишла в онзи квартал — подхвърли Ана. — Сисли беше упорита и волева, но рядко действаше импулсивно и никога — неразумно.
— Разговаряла е с вас често, доверявала ви се е.
— Бяхме като сестри.
— Смятате ли, че би споделила с вас, ако й се е случила голяма неприятност? Или неин близък се е забъркал в някаква каша?
— Почти съм сигурна. Естествено първо би се опитала сама да разреши проблема. — Очите й се насълзиха, но тя се овладя и не заплака. — Но рано или късно щеше да сподели всичко с мен.
„Ако е разполагала с достатъчно време“ — помисли си Ив и отново се обърна към госпожа Уитни:
— Спомняте ли си да е била загрижена за нещо в дните преди да я убият?
— Нищо конкретно. Притесняваше се за сватбата, затова, че остарява. Шегувахме се, че скоро ще стане баба. Не е това, което мислите — добави Ана с усмивка, забелязала изражението на Ив. — Мирина не е бременна, макар това да би ощастливило майка й. Сисли непрекъснато се тревожеше и за Дейвид: дали ще улегне, щастлив ли е?
— И аз ще ви задам същия въпрос.
Очите на по-възрастната жена помръкнаха, сетне тя ги извърна от Ив и отговори:
— Дейвид много прилича на баща си. Няма задръжки, когато става дума за сделки. Непрекъснато пътува служебно, търсейки нови възможности за инвестиции. Несъмнено той ще поеме управлението на компанията, когато Марко реши да се оттегли. — Поколеба се, сякаш искаше да добави нещо, после ловко премина на друга тема: — Мирина пък не обича пътуванията и живее в Рим, където има бутик. Там се е запознала с Рандал. Той е моден дизайнер и в бутика се продават само неговите модели. Много е способен. Тази рокля е негово творение. — Тя посочи елегантната дреха, която носеше.
— Много е красива. Значи твърдите, че прокурор Тауърс не е имала повод да се безпокои за децата си? Не се е чувствала задължена да ги прикрива?
— Да ги прикрива? Не, разбира се. Мирина и Дейвид са умни, с блестящо бъдеще.
— Ами бившият й съпруг? Разбрах, че имал финансови затруднения.
— Нима? — с безразличие попита Ана. — Сигурна съм, че бързо ще ги преодолее. За разлика от Сисли никога не съм се интересувала от сделки.
— Искате да кажете, че тя се е занимавала с бизнес и то директно, без посредници?
— Разбира се. Държеше да знае какво точно става и да участва при вземането на решения. Представа нямах как успява да запомни толкова много подробности. Ако Марко е имал парични затруднения, тя положително е знаела за тях и вероятно му е предложила поне пет-шест варианта за разрешаването им. Беше направо гениална. — Гласът на Ана пресекна и тя притисна длан към устните си.
— Не исках да ви разстройвам, госпожо Уитни.
— Няма нищо. Вече съм по-добре. Присъствието на децата й много ми помогна. Чувствам, че заедно с тях съм в състояние да понеса всичко. Не мога като вас да издирвам убиеца, но с децата на Сисли ще преодолеем мъката.
— Щастливи са, че ви имат — промълви Ив и изненадано установи, че говори искрено. Странно, досега винаги беше смятала Ана Уитни за досадница. — Госпожо Уитни, ще разкажете ли за отношенията между прокурор Тауърс и Джордж Хамет?
— Бяха много добри приятели — невъзмутимо отговори Ана.
— Господин Хамет ми довери, че били любовници.
Домакинята изсумтя възмутено. Беше старомодна и не се срамуваше да го признае.
— Вярно е. Но той не беше подходящ за нея.
— Защо?
— Той има свой начин на живот, който не желае да промени. Много го обичам и не отричам, че беше прекрасен компаньон за Сисли. Но една жена не може да изпитва пълно щастие, когато почти всяка вечер се прибира в празен дом и си ляга сама. Сисли имаше нужда от мъж. Джордж не искаше да промени навиците си и тя се самозалъгваше, че този живот я устройва.
— А е било точно обратното, така ли?
— Би трябвало! — отсече Ана, очевидно припомняйки си честите спорове със своята приятелка. — Стотици пъти й повтарях, че смисълът на живота не е само в работата. Мисля, че тя не обичаше достатъчно Джордж, за да рискува.
— Да рискува ли?
— Имам предвид емоционален риск — побърза да обясни Ана. — Вие, ченгетата, винаги приемате думите буквално. Сисли предпочиташе спокойствието пред неизвестността, която би й донесъл един втори брак.
— Останах с впечатлението, че господин Хамет е държал да се ожени за нея, тъй като много я обичал.
— Тогава защо не беше по-настоятелен! — възкликна Ана и очите й отново се насълзиха. — Тя нямаше да умре сама, нали? Нямаше да бъде сама!
На излизане от тихото предградие Ив импулсивно спря колата и се отпусна назад в седалката. Необходимо бе да сложи в ред мислите си. И в никакъв случай да не си спомня за Рурк. Този епизод от живота й беше приключен.