Някакво предчувствие я накара да се свърже с компютъра в кабинета си и да поиска най-подробна информация за Дейвид Анджелини. Ако действително прилича по характер на баща си, възможно е също да е направил неразумни инвестиции. Сетне поръча и досие на Рандал Слейд, както и сведения за финансовото състояние на бутика в Рим.
Ако изскочи интересна подробност, ще поиска списъци на всички пътници, летяли със самолет от Европа до Ню Йорк.
По дяволите, жена с чиста съвест и без никакви тревоги, не би напуснала посреднощ топлия си, уютен апартамент.
Отново мислено проследи всяка стъпка на жертвата. Докато размишляваше, машинално оглеждаше улицата, където беше паркирала. От двете страни на платното бяха засадени високи дървета, хвърлящи дебела сянка, едноетажните и двуетажни къщи имаха малки градини и бяха отдалечени една от друга.
Запита се какво ли е да бъдеш отгледана в хубав, уреден дом, заобиколена от обич? Дали щеше да порасне спокойна и самоуверена, за разлика от сега, когато беше вечно на тръни и унила в резултат от ужасното й детство, изпълнено със спомени за мръсни стаи и вонящи улици?
Може би и тук живееха бащи, които тайно се вмъкваха в леглата на дъщеричките си. Едва ли. Бащите, живеещи в тези прекрасни домове, не вонят на евтин алкохол и на кисела пот и не опипват тайно невинната детска плът.
Ив осъзна, че се е сгърчила в седалката и побърза да сподави риданието си.
Не, не бива да си спомня за случилото се. Ще прогони от съзнанието си изкривеното лице, надвиснало над нея, потната ръка, затиснала устата й, за да заглуши писъците й.
Да, ще го заличи от паметта си. Случило се бе с някой друг, с непознато момиченце, чието име тя дори не знаеше. Ако позволи на спомените да я завладеят, отново ще се превърне в безпомощно дете.
Облегна глава на седалката и се опита да запази хладнокръвие. Ако не беше изцяло погълната от самосъжалението, щеше да забележи как някаква жена счупи прозореца на къщата от отсрещната страна на улицата, още преди на земята да се посипят със звънтене счупени стъкла.
Първата й реакция беше да се изругае наум, задето бе спряла точно тук. Не е ли по-добре да се престори, че не е забелязала нищо, за да си спести ужасните формалности?
Сетне си представи как симпатичните собственици на къщата се прибират вечерта и откриват, че са ограбени.
Въздъхна многострадално и излезе от колата.
Когато се приближи до счупения прозорец, жената почти беше успяла да се провре вътре. Системата за сигурност беше обезвредена чрез евтин деактиватор, какъвто можеше да се купи във всяко магазинче за електроника. Ив поклати глава, смаяна от наивността на тукашните обитатели. Сетне шляпна по задника крадлата, която се опитваше да мине през тесния отвор.
— Забравила сте си кодовия ключ, мадам?
Вместо отговор непознатата я ритна с всичка сила по рамото. За щастие не улучи лицето й, но Ив залитна и се озова, право в лехата с ранни лалета. Жената изскочи като тапа от прозореца и хукна през моравата.
Ако не беше ужасната болка в рамото, Ив може би щеше да я зареже. Ала жаждата й за отмъщение надделя и тя се хвърли срещу крадлата. Двете се строполиха в лехата с жълти теменужки.
— Дръпни си гадните ръце от мен или ще те убия!
Ив прецени, че заплахата е напълно осъществима, тъй като непознатата беше минимум с десет килограма по-тежка. За да избегне опасността, заби лакът в дихателната й тръба, а с другата ръка измъкна значката си.
— Арестувана си!
Непознатата забели очи към небето.
— Мама му стара, какво търсиш тук, скапано градско ченге? Да не би да си се загубила по пътя за Манхатън, а гаднярко?
— Така изглежда. — Ив не отмести лакътя си, дори си достави удоволствието да натисне малко по-силно, като в същото време извади комуникатора и повика най-близко намиращата се районна полицейска кола.
Шеста глава
На следващата сутрин рамото я болеше така, че й идваше да закрещи като Мейвис при най-вдъхновеното й изпълнение. Дългите часове след края на работното време с Фийни, както и неспокойната нощ, която бе прекарала сама в леглото, не й помогнаха да се разтовари. Мразеше лекарствата, но все пак взе микроскопична доза болкоуспокояващо, преди да се облече за траурната церемония.
С Фийни бяха открили нещо крайно любопитно. През последните шест месеца Дейвид Анджелини на три пъти теглил големи суми от сметките си, чийто сбор възлизаше на един милион шестстотин трийсет и два долара.
Това представляваше близо три четвърти от личните му спестявания, като сумите били изплатени в безименни кредитни жетони и в брой.