Все още очакваха допълнителна информация за Рандал Слейд и за Мирина, но до този момент не бяха открили нищо подозрително. Двамата изглеждаха щастливи млади хора пред прага на женитбата.
„Бог знае дали хората, на които предстои сватба, са толкова щастливи“ — мислеше си Ив, докато ровеше в гардероба за сивия си костюм.
По дяволите, така и не беше зашила проклетото копче! Внезапно си спомни, че бе останало в Рурк, който го носеше като талисман. Когато се запознаха на една погребална церемония, тя носеше същия костюм.
Среса се и побърза да излезе от апартамента, навяващ й толкова много спомени.
Когато пристигна в „Сейнт Патрик“, катедралата беше претъпкана. Униформени полицаи обграждаха района в периметър от няколко километра. Имаше и почетна стража за служителката на закона, спечелила уважението на ченгетата. Уличният и въздушният трафик, обикновено оживени, бяха отклонени, а журналистите се тълпяха на тротоара срещу катедралата.
След като я спря трети униформен полицай, Ив прикрепи значката към ревера си и вече необезпокоявана от колегите си, влезе в древната катедрала, където звучеше траурна музика.
Не обичаше църквите. Караха я да изпитва чувство за вина и тя предпочиташе да не мисли за породилите го причини. Миризмата на восък и на тамян беше нетърпима. Като седна на дървената пейка, младата жена си помисли, че някои ритуали са вечни като луната. Осъзна, че тази сутрин не ще може да разговаря със семейството на Сисли Тауърс, затова се настани по-удобно, за да наблюдава „представлението“.
През последното десетилетие католическите служби се извършваха на латински. Навярно това им придаваше допълнителна загадъчност и тържественост. Древният език изглеждаше напълно подходящ за Меса за мъртвите.
Мощният глас на свещеника отекваше сред високите сводове, последван от гласовете на паството. Ив безмълвно оглеждаше присъстващите. Видни политици и прочути личности седяха със сведени глави. Беше избрала такова място, че да наблюдава семейството на покойната. Когато Фийни се настани до нея, тя наклони глава и прошепна:
— Ето го Анджелини. Жената до него навярно е дъщеря му.
— А годеникът е вдясно от нея.
— Ъ-хъ. — Ив огледа двойката — млади, привлекателни хора. Жената беше слабичка, със златистата коса на майка си. Черната й рокля беше закопчана догоре, с дълги ръкави и пола, която стигаше до глезените й. Не носеше воал, нито черни очила, за да прикрие подпухналите си зачервени от плач очи. Непресторената й скръб сякаш я обгръщаше с ореол.
Рандал Слейд, застанал до годеницата си, стърчеше с една глава над нея. Беше я прегърнал през рамо. Поразителното му лице с почти жестока красота, бе добре познато на Ив от изображенията, които бе виждала на екрана на компютъра си: квадратна челюст, дълъг нос, очи, прикрити под тежки клепачи. Общо взето външният му вид действаше заплашително, но това впечатление се опровергаваше от нежността, с която подкрепяше годеницата си.
От другата страна на Анджелини, на известно разстояние от него, стоеше синът му. Позата му подсказваше, че между двамата има разногласия. С безизразно лице Дейвид се взираше право пред себе си. Беше малко по-нисък от баща си и тъмнокос, за разлика от Мирина. „Този човек е самотен — помисли си Ив. — Много самотен.“
Джордж Хамет стоеше редом с роднините на покойната. Зад тях бяха командирът, съпругата и семейството му.
Ив знаеше, че Рурк е тук. Беше го видяла от другата страна на пътеката, седнал до просълзена блондинка. Сега, когато отново погледна крадешком към него, забеляза, че той се наведе към жената и й прошепна нещо, което я накара да се притисне в него.
Ревност жегна сърцето й и разгневена от тази проява на слабост, Ив извърна очи. Отново заоглежда присъстващите. Зяпна от изумление, когато зърна Си Джей Морз.
— Как този педераст е успял да се промъкне тук?
Фийни, възпитан като благочестив католик, потръпна от неприличната дума, изречена в църквата.
— Кой?
— Морз. Ето го там.
— При тази навалица нищо чудно някой по-ловък и нахален да се провре през охраната — отвърна Фийни, след като забеляза репортера сред тълпата.
Ив се изкушаваше да накара да го изхвърлят, сетне реши, че това ще насочи вниманието на хората към него, което беше истинската цел на Морз.
— Майната му!
Фийни изстена като човек, когото са ударили.
— За Бога, Далас, намираш се в църква!
— Щом Бог продължава да създава гадни порове като Морз, ще трябва да търпи и оплакванията на хората.
— Прояви малко уважение!
Ив се обърна пак да изгледа Мирина, която закри очите си с длан.