— Проявих уважение и то голямо. — Заобиколи Фийни и се отправи към изхода.
Когато той я настигна, Ив приключваше нарежданията си към един униформен полицай.
— Какво ти стана?
— Задушавам се. — Трудно понасяше църковната миризма на покойници. — Освен това реших да скроя мръсен номер на онзи пор. — Доволно, усмихната тя се обърна с лице към Фийни. — Полицаите ще го издебнат на излизане и ще му конфискуват всички записващи устройства. Нали разбираш, за нарушаване закона за право на личен живот.
— Само ще го амбицираш повече.
— Прекрасно. Защото и той ме амбицира. — Въздъхна дълбоко, вперила поглед в тълпата репортери на отсрещния тротоар. — Ненавиждам твърдението им, че обществеността има право да знае всичко. Но поне тези репортери спазват правилата и проявяват към семейството на покойната уважението, за което ми говореше преди малко.
— Да разбирам ли, че си тръгваш?
— Нямам повече работа тук.
— Мислех, че ще седиш до Рурк.
— Сбъркал си.
Фийни замислено кимна и бръкна в джоба си за пликчето с бадеми, сетне си спомни, че се намира в черква.
— Това ли те яде, малката?
— Не разбирам за какво намекваш. — Закрачи, без да знае къде отива, после спря и се обърна към Фийни:
— По дяволите, коя беше блондинката, дето се натискаше с Рурк?
— Нямам представа. — Той подсвирна. — Но беше страхотна мадама. Искаш ли да му смачкам фасона?
— По-добре си затвори устата. — Тя нервно пъхна ръце в джобовете си. — Съпругата на командира каза, че устройва скромно траурно събиране в дома си. Колко мислиш, че ще продължи това допълнително представление?
— Минимум един час.
— Връщам се в управлението. Ще се срещнем след два часа в дома на командира.
— Както наредиш, шефе.
Поканените на „скромното“ траурно събиране бяха повече от сто души. Поднасяха се закуски, навярно с цел да успокоят опечалените, и питиета — да замъглят съзнанието на скърбящите. Щом забеляза Ив, идеалната домакиня Ана Уитни тръгна към нея. Заговори й шепнешком, като продължаваше да се усмихва любезно.
— Лейтенант, нима трябва да го направите сега?
— Госпожо Уитни, ще бъда максимално дискретна. Бързото приключване на разпитите е гаранция за по-скорошното залавяне на убиеца на прокурор Тауърс.
— Децата й са покрусени. Бедната Мирина не е на себе си. Смятам, че ще бъде много по-уместно да…
— Ана! — Командир Уитни постави ръка на рамото на жена си. — Остави лейтенант Далас да си върши работата.
Тя се обърна, без да каже нищо и се отдалечи.
— Не й се сърди, Далас. Днес се сбогувахме с много скъпа приятелка.
— Разбирам, шефе. Ще гледам да приключа колкото е възможно по-бързо.
— Внимавай с Мирина. В момента е много уязвима.
— Да, сър. Може би е по-добре първо да разговарям с нея и то на четири очи?
— Ще се постарая да го уредя.
Когато шефът й се отдалечи, Ив тръгна към салона и се сблъска с Рурк.
— Лейтенант!
— Здравей, Рурк. — Погледна чашата вино в ръката му и заяви: — Не мога да пия, тук съм по служба.
— Така си и мислех. Виното не е за теб.
Ив го видя да поглежда към мястото, където седеше блондинката.
— Ясно. — Струваше й се, че е позеленяла от яд чак до мозъка на костите си. — Виждам, че не си губиш времето.
Отгатнал намерението й да избяга, той я хвана за ръката.
— Сузана е моя приятелка, както и на Сисли. Съпругът й беше полицай, загина при изпълнение на служебния си дълг. Сисли успя да вкара убиеца зад решетките.
— Сузана Кимбал — промълви Ив засрамено. — Мъжът й беше добро ченге.
— И аз съм чувал същото. — С едва забележима усмивка, той я изгледа от глава до пети. — Надявах се, че си изгорила този костюм. Сивият цвят не ти подхожда, лейтенант.
— Не съм на модно ревю. А сега ме извини…
Той стисна още по-силно ръката й.
— Съветвам те да обърнеш внимание на комарджийските дългове на Рандал Слейд. Дължи крупни суми на няколко души. Същото се отнася и за Дейвид Анджелини.
— Потвърдена ли е информацията ти?
— Абсолютно. Аз съм един от потърпевшите кредитори.
Ив го стрелна с поглед.
— И внезапно си решил, че това може би ме интересува?
— Току-що разбрах за моите загуби. Оказа се, че Слейд е задлъжнял с огромна сума към едно от моите казина на Вегас Две. Да не забравяме и скандала, избухнал преди няколко години на малък сателит за хазартни игри в сектор 38. Намекваше се за измами на рулетка, за червенокоса жена и за смъртен случай.
— Разкажи ми подробно.
— Ти си ченгето — усмихна й се Рурк. — Открий си ги сама. — С тези думи я заряза и отиде да утешава съпругата на полицая.