Погледна чашата в ръката си, сякаш едва сега я забеляза, и отпи малка глътка.
— Не знам как би се почувствал, ако двамата биха му сервирали една женитба, но сега тази опасност вече не съществува.
— Разбрах, че работите в компанията на баща ви.
— Да, в бранша за дрехи. Отговарям изцяло за зареждането на бутиците в Рим и Милано, одобрявам износа за магазините ни в Париж и Ню Йорк и така нататък. Понякога пътувам, за да присъствам на модни ревюта, но това не ми допада особено много. Мразя да напускам Земята, а вие?
Ив усети, че младата жена всеки миг ще заспи, но отвърна:
— Никога не съм го правила.
— Ужасно е, макар на Ранди да му харесва. Казва, че било истинско приключение. За какво говорех? — Докосна прекрасната си златиста коса и Ив побърза да хване чашата, преди да се е разбила на пода. — А, да. Харесва ми да купувам дрехи. Другите аспекти на бизнеса изобщо не ме интересуват.
— Родителите ви и господин Хамет са акционери в компания, наречена „Меркурий“.
— Да. Компанията обслужва експортната ни дейност. — Очите й вече се затваряха. — Доволни сме, защото работят експедитивно и можем да им се доверим изцяло.
— Знаете ли за някакви проблеми в „Меркурий“ или в друга компания, чиито акционери са хората от семейството ви?
— Не.
„Дявол да го вземе, трябва бързо да сменя подхода“ — каза си Ив.
— Майка ви знаеше ли за комарджийските дългове на Рандал?
За пръв път Мирина се сепна и в светлите й очи проблесна гняв. В миг сънливостта й изчезна.
— Дълговете му засягат само него и мен. Постепенно ще ги изплатим.
— Значи не сте й казали за тях?
— Нямаше смисъл да я безпокоя излишно за нещо, с което можех да се справя сама. Страстта на Рандал към хазарта му донесе много неприятности, но той успя да я преодолее с помощта на психоаналитик. Вече не играе комар.
— Разбрах, че дължи значителни суми.
— Изплащането на дълговете е вече уредено — беззвучно изрече Мирина.
— Майка ви е била много богата. Ще наследите част от състоянието й.
Сънотворното или огромната скръб очевидно бяха притъпили сетивата на Мирина и тя като че не схвана намека.
— Вярно е, но мама вече няма да я има. Когато се омъжвам за Рандал, тя няма да бъде до мен. Няма да бъде до мен — повтори и тихо зарида.
За разлика от сестра си, Дейвид Анджелини не изглеждаше душевно сломен. Открито изразяваше нетърпението си, примесено със зле прикрита ярост. Даваше да се разбере, че е жестоко обиден, задето ще го разпитва някакво ченге.
Когато Ив седна срещу него в кабинета на Уитни, той отвръщаше на въпросите й с леден тон.
— Очевидно убиецът е маниак, за чието осъждане е спомогнала майка ми. Професията й беше прекалено свързана с насилието.
— Да разбирам ли, че не сте я одобрявали?
— Не проумявах защо толкова я обичаше, какво намираше в нея. — Той отпи от чашата, която си беше донесъл. — Факт е, че в края на краищата това я уби.
— Кога се видяхте за последен път?
— На рождения ми ден, осемнайсети март.
— След тази дата контактувахте ли с нея?
— Разговаряхме по видеофона седмица преди смъртта й. Не минаваше седмица без да се чуем.
— В какво настроение беше тя?
— Напълно обсебена от сватбата на Мирина. Майка ми никога не претупваше нещата. Подготвяше сватбата не по-малко методично от обвинителните си речи. Надяваше се и аз да се заразя.
— Не ви разбирам.
— Да се заразя от „сватбената треска“. Под маската на безпощаден прокурор майка ми криеше романтична натура. Надяваше се да се влюбя в някое момиче и да създам семейство. Омръзна ми да й обяснявам, че засега предпочитам да остана „женен“ само за работата си.
— Заемате важен пост в „Анджелини експорт“. Следователно са ви известни финансовите затруднения на компанията.
Лицето му помръкна.
— Те са само временни, лейтенант. Незначителни препятствия, които не пречат на работата.
— Според информацията, с която разполагам, става дума за нещо доста по-сериозно от незначителни препятствия.
— Компанията е повече от солидна. Налагат се само известни реорганизации и разширяване на дейността, което е вече в ход. — Махна небрежно с фината си ръка и златните му пръстени проблеснаха. — Неколцина служители, заемащи ключови постове са допуснали грешки, които могат и ще бъдат поправени. И това няма нищо общо с убийството на майка ми.
— Задължена съм да разследвам всички възможности, господин Анджелини. Майка ви е била много богата. Баща ви, както и вие ще наследите значителни суми и акции.