— Петстотин хиляди.
— А на колко възлиза наследството на годеницата ви?
— Ще получи сума приблизително три пъти по-голяма от дълговете ми. Дори повече, като се вземат предвид акциите, които не могат да бъдат превърнати в кредитни жетони и пари. Убийството на майката на годеницата ми би могло да разреши до голяма степен материалните ми проблеми. — Той замислено смачка цигарата в пепелника. — Но също и договорът, който подписах за продажбата на есенната си колекция. Парите не са толкова важни за мен, че да извърша убийство.
— Но комарът е важен, нали?
— Хазартът е като красива жена. Съблазнителна, възбуждаща и капризна. Налагаше се да избирам между „нея“ и Мирина. Готов съм на всичко, за да задържа годеницата си.
— На всичко ли?
Той схвана намека й и кимна.
— Да, на всичко.
— Тя знае ли за скандала в сектор 38?
Самодоволната му усмивка угасна и той пребледня.
— Това се случи преди повече от десет години и няма нищо общо с Мирина.
— Значи тя не знае за неприятната случка.
— Тогава не се познавахме. Бях млад и глупав и платих за грешката си.
— Ще обясните ли по-подробно за инцидента?
— Скандалът няма нищо общо със случая, който разследвате.
— Все пак ви моля.
— По дяволите, нима ще плащам до края на живота си за онази фатална нощ? Бях пил прекалено много, отгоре на всичко взех и дрога. Жената се самоуби. Беше доказано, че сама си е инжектирала свръхдозата.
„Интересно“ — помисли си Ив, сетне реши да блъфира.
— Но вие сте бил с нея, нали?
— Бях откачил. Загубих на рулетка по-голяма сума, отколкото можех да си позволя, и се скарах с онази жена. Повтарям, че бях млад и не умеех да се владея. Обвиних я, че ми носи лош късмет. Може би действително съм я заплашвал, но честно казано, не си спомням нищо. Скарахме се на публично място, тя ме удари, отвърнах й със същото. Повярвайте, че се срамувам от постъпката си. Не си спомням какво се случи след това.
— Сигурен ли сте, господин Слейд?
— Както казах и пред следствието, дойдох на себе си в някаква мръсна стаичка. С онази жена бяхме голи в леглото, но тя беше мъртва. Все още съзнанието ми беше замъглено. Появиха се хора от охраната — навярно самият аз съм ги повикал — и заснеха всичко. След време ме уведомиха, че случаят е приключен, снимките са унищожени и че съм оправдан. Та аз почти не я познавах! — разгорещено възкликна той. — Свалих я в бара — или поне така си мисля. Адвокатът ми откри, че била професионална компаньонка без разрешително, търсеща клиенти в казината. — Затвори очи и продължи: — Нима мислите, че ще искам Мирина да разбере, че съм бил обвинен, макар и несправедливо, в убийството на някаква проститутка?
— Убедена съм, че не — отвърна Ив. — И както вече споменахте, господин Слейд, не бихте се спрели пред нищо да я задържите.
Когато излезе от кабинета на командира, видя, че Хамет я чака. Страните му бяха още по-хлътнали, лицето му — мъртвешки бледо.
— Може ли да поговорим насаме, лейтенант… Ив?
Младата жена го покани с жест да влезе в кабинета, направи му път и внимателно затвори вратата след себе си, изолирайки гласовете на опечалените гости.
— Тъжен ден, нали, Джордж?
— Да. Искам да те попитам, да разбера… научи ли нещо? Каквото и да било?
— Разследването продължава. Не мога да ти кажа нищо повече от онова, което ще научиш от пресата и от телевизията.
— Сигурно си открила нещо! — Той несъзнателно повиши глас, но се овладя. — Някаква важна подробност.
Макар Джордж да беше сред заподозрените, за миг младата жена изпита съжаление към него.
— Полагаме максимални усилия, това е всичко.
— Разпита Марко, децата й, дори Ранди. Имам право да узная дали са ти казали нещо, което да помогне на разследването.
„Гузен ли е? — запита се Ив. — Или пък е съкрушен от скръб?“
— Нямаш никакво право — тихо изрече тя. Не мога да ти съобщя информация, получена по време на интервю или разпит.
— Убита е жената, която обичах! — изкрещя Джордж и по бледото му лице избиха трескави червени петна. — Ами ако вече ми беше съпруга?
— Възнамерявахте ли да се ожените, Джордж?
— Няколко пъти сме обсъждали този въпрос. — Прокара длан по лицето си и Ив забеляза, че ръката му трепери. — Обсъждали сме го — повтори той, а трескавата му руменина отстъпи място на мъртвешката бледост. — Но Сисли непрекъснато беше претрупана с работа — нови и нови дела, подготовка на обвинителни речи. Казвахме си, че времето е пред нас. — Сви длани в юмруци и се извърна. — Извини ме, задето ти се развиках. Не съм на себе си.