— Няма нищо, Джордж. Безкрайно съжалявам.
— Мъртва е — промълви той с треперещ глас. — Мъртва е.
Тъй като не можеше да го утеши, Ив го остави насаме със скръбта му. Затвори вратата и разтри напрегнатите мускули в основата на врата си.
Съгледа Фийни и му направи знак да я последва. Докато вървяха по коридора към външната врата, побърза да му нареди:
— Налага се да поразровиш старите съдебни файлове. Интересува ме нещо, случило се преди десетина години на един от сателитите за хазартни игри в сектор 38.
— С какви подробности разполагаш, Далас?
— С никакви. Знам само, че става дума за скандал, секс и може би за самоубийство, извършено по непредпазливост.
— Да му се не види! — изпъшка Фийни. — Тъкмо се канех довечера да гледам баскетболния мач по телевизията.
— Това ще ти бъде не по-малко интересно.
Тя забеляза как Рурк настанява блондинката в колата си и след миг на колебание се доближи до него.
— Благодаря за съдействието, Рурк.
— Няма защо, лейтенант. Довиждане, Фийни.
Той кимна и се качи в колата.
Когато автомобилът се отдалечи, Фийни леко подсвирна.
— Ама той наистина ти е адски сърдит.
— Не забелязах — промърмори Ив и отвори вратата на колата си.
— Страхотна детективка си, няма що — изсумтя колегата й.
— Открий всичко възможно по делото. Обвиняем е бил Рандал Слейд. — Тръшна вратата и се намръщи.
Седма глава
Фийни знаеше, че Ив ще се ядоса, щом се запознае с данните, които беше открил. Ето защо, предчувствайки реакцията й, постъпи мъдро и й изпрати информацията чрез компютър, вместо да й я съобщи лично.
— Разполагам с всички подробности по инцидента със Слейд — обяви той, когато унилото му лице изплува на монитора й. — Ще ти ги изпратя, тъй като… съм малко зает. Елиминирал съм двайсет процента от списъка с хората, изпратени в затвора от Тауърс. Работата по него върви доста бавно.
— Опитай се да действаш по експедитивно. Налага се да стесним кръга на заподозрените.
— Слушам! Приготви се да приемаш. — Лицето му изчезна от екрана и на негово място се появи полицейският рапорт от сектор 38-и.
Вперила поглед в монитора, Ив се намръщи. Цялата тази информация вече й беше известна от разказа на Рандал Слейд. Смърт при съмнителни обстоятелства, свръхдоза наркотични химикали… Жертвата се наричаше Карол Лий, двайсет и четиригодишна, родена в колонията Ню Чикаго, безработна. Изображението на екрана беше на млада, чернокоса жена от смесена раса, с екзотични очи и кожа с цвят на кафе. На полицейската фотография Рандал изглеждаше бледен, с помътнели очи.
Ив прегледа набързо сведението, търсейки подробности, премълчани от Рандал. Но и без тях историята беше безкрайно неприятна. Обвинението в убийство беше отпаднало, но другите — за използване на нелицензирана компаньонка, притежание на забранени химикали и оказване на съдействие, довело до смърт, оставаха.
Ив си каза, че е имал голям късмет, задето инцидентът се е случил на тази забравена от Бога планета, поради което не е било привлечено общественото внимание. Ала какво, ако някой — който и да било — се е натъкнал на подробностите и е заплашил да ги съобщи на красивата, изтънчена годеница на Слейд? Той би се оказал в небрано лозе.
Знаела ли е Тауърс за случилото се? Това беше ключовият въпрос. И ако е знаела, как би постъпила? Като юристка би се запознала с фактите и след внимателна преценка би решила, че случаят е приключен.
Но като майка? Възможно ли е любящата майка, която цял час говори с дъщеря си за мода, преданата жена, отделяща от малкото си свободно време за организиране на грандиозна сватба, да приеме скандала като невинна лудория на неопитен и глупав младеж? Или би застанала като барикада между същия този мъж, но вече по-зрял и по-мъдър, и жената, която той желае повече от всичко на света?
С присвити очи Ив преглеждаше доклада. Внезапно се вцепени, забелязала името на Рурк.
— Ах, този мръсник! — промърмори и удари с юмрук по бюрото. — Мръсник с мръсник!
След петнайсет минути вече прекосяваше блестящото фоайе на сградата на Рурк. Стиснала зъби набра кода, задействащ частния асансьор. Не си бе направила труда да предупреди за посещението си, но справедливата й ярост буквално я изстреля на последния етаж.
Секретарката в елегантния кабинет, по-малък от този на Рурк, понечи да се усмихне, но успя само да премигне, забелязала изражението на Ив.
— Добър ден, лейтенант Далас.
— Кажете му, че съм тук и искам да разговаряме незабавно, в противен случай следващият ни разговор ще бъде в полицейското управление.
— Шефът… той… има съвещание.