— Шефе?
— Дъждът спря.
Тя присви очи изненадано, сетне го изгледа безизразно.
— Да, сър.
— Все пак нашият град е прекрасен, Далас. Стоейки в този кабинет човек лесно може да забрави този факт, но повтарям, че градът ни е прекрасен. В момента се опитвам да си го напомня.
Младата жена остана безмълвна в очакване на следващата му реплика.
— Поверих на теб разследването на този случай, макар по право да принадлежеше на Деблински. Длъжен съм да те уведомя, в случай, че тя възроптае.
— Деблински е добра полицайка.
— Вярно е. Ала ти си по-добра.
Ив неволно повдигна вежди. Слава Богу, че шефът й продължаваше да стои с гръб към нея и не забеляза реакцията й.
— Оценявам доверието ви, командире.
— Заслужила си го. Пренебрегнах установения ред и те натоварих с разследването по лични причини. Необходим ми е човек, който не би се спрял пред нищо.
— Повечето от нас познаваха Сисли Тауърс. Мисля, че всеки полицай в Ню Йорк не би се спрял пред нищо, за да залови убиеца й.
Командирът въздъхна тежко и се обърна. За миг остана безмълвен, взирайки се в жената, на която беше поверил случая. Изглеждаше нежна и крехка, но това беше само привидно. Той отлично знаеше, че уязвимостта й е измамна, че тази слабичка жена е необикновено издръжлива и енергична.
Ала тази сутрин изглеждаше уморена — под очите й с цвят на уиски имаше сенки, лицето й беше бледо. Уитни си каза, че това не бива да го тревожи, не и в момента.
— Сисли Тауърс беше моя приятелка, не, нещо повече от приятелка — бяхме много близки.
— Ясно. — Ив се питаше дали го е разбрала правилно. — Моите съболезнования, шефе.
— Познавахме се от години. Започнахме заедно, аз — като обикновено ченге, тя — като адвокатка. Със съпругата ми сме кръстници на сина й. — Замълча за миг, очевидно опитвайки да се овладее. — Уведомих децата й за случилото се. Жена ми ще ги посрещне и ще ги отведе у дома. Ще ни гостуват, докато мине погребението.
Той се изкашля и стисна устни.
— Повтарям, че със Сисли бяхме дългогодишни приятели и освен, че изпитвах към нея дълбоко уважение и възхищение от професионалните й качества, я обичах искрено. Съпругата ми е съкрушена, децата на Сисли не са на себе си. Единственото, което можах да им обещая, е, че ще направя всичко възможно, за да открия убиеца за да възтържествува онова, за което тя се бореше през целия си живот: правосъдието.
Най-сетне той седна зад бюрото, но не за да си придаде началнически авторитет, а поради очевидна умора.
— Оценявам откровеността ви, шефе. — Ив се поколеба само за секунда. — В ролята ви на близък приятел на жертвата ще се наложи да ви разпитам колкото е възможно по-скоро. — Забеляза как командирът присви очи и погледът му стана леден. — Също и съпругата ви. За по-голямо удобство мога да проведа разпитите в дома ви.
— Разбирам. — Той отново въздъхна. — Ето защо възложих случая на теб, Далас. Малцина твои колеги биха се осмелили да поставят въпроса така директно. Единствената ми молба е да изчакаш до утре и дори вдругиден, за да разпиташ жена ми. Ако си съгласна да я посетиш вкъщи, ще уредя всичко.
— Да, сър.
— С какви данни разполагаш до този момент?
— Направих оглед на дома и на кабинета на жертвата. Притежавам файлове за предстоящите й дела, както и за случаите й през последните пет години. Ще направя повторна съпоставка на имената, за да проверя дали наскоро не е освободен някой от престъпниците, които е изпратила в затвора, техните семейства и приятели. Ще обърна особено внимание на случаите с извършено убийство. Много рядко виновникът успяваше да избегне заслуженото наказание, благодарение на способностите на прокурор Тауърс.
— Сисли беше истинска тигрица в съдебната зала и никога не пропускаше дори най-малката подробност. Досега.
— Защо е била там, шефе, и то посреднощ? Предварителните данни от аутопсията сочат, че смъртта е настъпила в един часа и шестнайсет минути. Кварталът е долнопробен — там непрекъснато стават сбивания и престрелки, ограбват се минувачи, изобилстват публичните домове. На няколко пресечки от мястото, където е била открита, се намира известен център за търговия с наркотици.
— Нямам представа. Сисли беше предпазлива, но и… арогантна. — Той леко се усмихна. — Възхищавах се от това нейно качество. Не се страхуваше да се изпречи и на най-страшните главорези в този град. Но съзнателно да изложи живота си на опасност… Едва ли.
— Беше прокурор по делото на Флуенитес — за втори път обвинен в убийство. Удушил гаджето си. Адвокатът му се опитваше да го изкара престъпление, извършено от любов, но усилено се говореше, че Тауърс ще го вкара зад решетките. Проверявам подробностите.