— Откъде знаеш?
Надин лукаво се усмихна, очевидно доволна от себе си.
— Имам си източници. Анджелини има спешна нужда от пари. Рурк му е предложил своите акции от „Меркурий“, където акционер е била и Тауърс.
— Сигурна ли си?
— Значи и ти не го знаеш. Интересно. — Надин пресметливо я изгледа и облиза трохите от пръстите си. — Безкрайно интересен ми се стори и фактът, че с Рурк не бяхте заедно на траурната церемония.
— Бях там служебно — отсече Ив. — Да не се отклоняваме от същината на въпроса.
— Отново сенки в рая — промълви Надин, сетне стана сериозна. — Слушай, Далас, харесваш ми. Бог знае защо, но си падам по теб. Съжалявам, ако с Рурк имате недоразумения.
Ив не беше свикнала с подобни откровения. Размърда се неловко в стола си, изкушена да се отпусне поне за миг и да се довери на събеседницата си. Вместо това настоя:
— Давай по същество, Надин.
— Добре де, добре. — Репортерката сви рамене и отново отхапа от кифлата. — Никой не знае нищо със сигурност. Разполагаме само с предположения за финансовите проблеми на Анджелини, за слабостта към хазарта на сина, за делото на Флуенитес.
— Последното отпада — прекъсна я Ив. — Той отива зад решетките и това е известно, както на него, така и на адвоката му. Доказателствата срещу него са неоспорими и дори да е убил Тауърс, това не би променило нищо.
— Може би е искал да си отмъсти.
— Възможно е. Но Флуенитес е дребна риба. Няма необходимите връзки нито толкова много пари, че да организира премахването на Тауърс. Някак си не се връзва. Проверяваме всички, които е изпратила в затвора. Засега сме в задънена улица.
— Май не си се отказала от теорията, че убийството е извършено за отмъщение.
— Не. Струва ми се доста правдоподобна.
— Подозираш ли някого?
— Не. — Ив поклати глава, когато Надин я изгледа изпитателно. — Не — повтори тя. — Не разполагам с никакви доказателства. Но има нещо, което искам да разучиш, но да не го правиш публично достояние, докато не ти дам зелена светлина.
— Нали така се споразумяхме.
Ив накратко й разказа за инцидента в сектор 38-и.
— Боже мой, от това става страхотен репортаж. И информацията за делото не е секретна, Далас.
— Възможно е, но никога нямаше да я научиш, ако не бях аз. Не забравяй споразумението ни, Надин. Не разгласявай нищо, само се поослушай и поогледай. Възможно е да откриеш някого, който знае за случилото се или е засегнат от него. Ако онова, което откриеш е свързано с убийството, ще ти разреша да го съобщиш. В противен случай оставям на съвестта ти да прецениш дали трябва да разгласяваш тайна, която ще съсипе репутацията на един човек и ще го скара завинаги с годеницата му.
— Удряш под пояса, Далас.
— Зависи как си застанала. Още веднъж те моля да не разгласяваш нищо.
— Добре, де, добре. — Очевидно умът й беше някъде другаде. — Слейд е бил в Сан Франциско в нощта на убийството. — Изчака да види реакцията на Ив и настоя: — Нали така?
— Според показанията му, да.
— Но знаем, че между Източния и Западния бряг на всеки час сноват безброй совалки — частни и обществени.
— Да. Ще се чуем отново, Надин. — Ив се изправи. — И не забравяй, не бива да разгласяваш нищо.
Ив си легна рано. Когато видеотелефонът й иззвъня в един след полунощ, тя с писък се изтръгна от кошмарния си сън. Плувнала в пот и трепереща като лист, тя отхвърли завивките, омотали се около тялото й, отблъсна въображаемите ръце, които жадно я опипваха.
Сподави нов писък, притисна клепачите си с пръсти и с усилие на волята се овладя да не повърне. Вдигна слушалката без да включва нощната лампа, и блокира видеото.
— Говори лейтенант Далас.
— Съобщение. Идентичността на гласа проверена. Вероятно убийство, жертвата е от женски пол. Елате на Пето авеню № 32, южно от Сентрал парк, гърба на сградата. Спешно.
— Прието. — Ив изключи апарата и все още под впечатлението от кошмара, изпълзя от леглото.
След двайсет минути се озова на местопрестъплението. Преди да тръгне, остана трийсетина секунди под горещия душ и това й подейства успокояващо.
Кварталът беше модерен. Тук живееха хора, свикнали да пазаруват в хубави магазини и да посещават частни клубове, хора, стремящи се към по-високо стъпало на социалната и икономическа стълба.
Улиците бяха тихи, макар районът да не бе отдалечен от редовните маршрути на такситата и да се обслужваше от частни транспортни компании. „Истинска крепост на едрата буржоазия“ — помисли си Ив, докато заобикаляше високата сграда, от чиито прозорци навярно се разкриваше прекрасен изглед към парка.