„Какво би написала, ако имаше среща с Рурк? — запита се Ив. — Вероятно щеше да отбележи името му с огромно Р, да обгради датата с изрисувани сърчица, доларови знаци или усмихнати лица. Както бе сторила осемнайсет месеца преди смъртта си.“
Не й се налагаше да погледне в старите дневници на Ивон. Отлично си спомняше последната й бележка за Рурк.
„Вечеря с Р — 8:30. М-м-м. Облечи бялата копринена рокля и подходящо боди. Бъди подготвена — може да ти излезе късметът. Тялото на този мъж е великолепно, питам се какво има в главата му. Е, ще си мисля за секс, пък да видим какво ще излезе.“
Ив не изгаряше от желание да разбере дали късметът на актрисата е проработил. Очевидно са станали любовници — самият Рурк го беше признал. Тогава защо не се беше срещала повече с него след нощта, когато е носела бялата копринена рокля?
Навярно трябва да разбере — само заради успеха на разследването, разбира се.
Междувременно отново ще отиде в апартамента на Ивон и ще се опита да пресъздаде последния ден от живота й. Трябва да определи часовете за хората, които се налага да разпита. Освен това трябва да поговори с родителите на актрисата, които, зашеметени от скръб, й се обаждаха всекидневно, не можейки да повярват, че дъщеря им е мъртва.
Не се оплакваше от работното си време, което често продължаваше до четиринайсет — петнайсет часа. Всъщност в този момент предпочиташе да потъне в работа, за да забрави другите си проблеми.
Бяха изминали четири дни от убийството на Ивон Меткаф. Ив започваше да се отчайва. Беше разпитала подробно близо четирийсет души, с цената на много нерви и умора. Но не само, че не откри правдоподобен мотив за убийството, ами установи, че не е имало човек, който да не обожава жертвата.
Но сред обожателите — нито един откачен! Ивон бе получавала стотици писма на ден и Фийни все още проучваше кореспонденцията чрез компютъра си, ала в първата огромна партида писма нямаше никакви прикрити или открити заплахи, никакви неприлични предложения, само стотици за брак и за бизнес. Ив отдели последните, макар че не хранеше особено надежди. Все пак съществуваше възможност човекът, писал на Ивон, да се е свързал със Сисли. Дните обаче минаваха и тази възможност ставаше все по-хипотетична.
При подобно разследване на двойно убийство, полицейската процедура повеляваше Ив да посети психоаналитик.
Докато чакаше в приемната на доктор Майра, Ив се опитваше да определи какво точно изпитва към нея. Доктор Майра беше умна, проницателна, добра професионалистка и умееше със съчувствие да изслушва пациентите си.
Точно поради това Ив се колебаеше. Отново се опита да си внуши, че не е тук по лични проблеми, нито пък е изпратена за терапия. Не я подлагат на тест, няма да обсъждат мислите й, чувствата или… спомените й.
С доктор Майра ще се опитат да проникнат в съзнанието на убиеца и да разберат какво го е тласнало към престъплението.
Въпреки това сърцето й сигурно щеше да затупка лудешки, а ръцете й — да се разтреперят и изпотят. Когато я поканиха в кабинета, си каза, че краката й омекват, само защото е капнала от умора.
— Здравей, лейтенант Далас. — Светлосините очи на Майра се плъзнаха по лицето на Ив и забелязаха умората, изписана по него. — Съжалявам, че се наложи да почакаш.
— Няма значение. — Макар че предпочиташе да остане права, Ив се настани в дълбокото синьо кресло до психоаналитичката. — Благодарна съм ти, че така бързо се зае със случая.
— Всички се стараем да вършим добре работата си — рече Майра с мелодичния си глас, който действаше успокояващо на пациентите. — Освен това обичах и уважавах Сисли Тауърс.
— Значи я познаваше?
— Да. Сприятелихме се, тъй като бяхме горе-долу на една и съща възраст и Сисли започна често да се консултира с мен. Аз пък свидетелствах в полза на обвинението… както и на защитата — поусмихна се тя. — Но ти отлично го знаеш, лейтенант.
— Опитвах се да поддържам разговора.
— Възхищавах се и от таланта на Ивон Меткаф. Тази жена носеше радост на стотици хора и всички скърбим за загубата й.
— Грешиш, има един човек, който не скърби за смъртта на Тауърс и Меткаф.
— Права си. — Майра грациозно се изправи и програмира автоготвача за чай.
— Разбирам, че всяка секунда е ценна за теб, но работя по-добре, когато изпия чаша чай — действа ми стимулиращо. А като те гледам, ти също се нуждаеш от нещо, което да те поободри.
— Чувствам се прекрасно.
Майра безмълвно повдигна вежди, усетила зле прикритата враждебност в тона й, сетне заяви:
— Както винаги си преуморена. Случва се предимно на най-съвестните служители. — Подаде на Ив чай в красива чаша от китайски порцелан, и продължи: — Запознах се с докладите ти, със събраните доказателства и с твоите предположения. Ето заключението ми като психиатър. — Тя постави запечатан диск на масичката помежду им.