— Изготвила си го! — възкликна Ив, неспособна да прикрие раздразнението си.
— Можеше да ми изпратиш данните и да ми спестиш пътуването.
— Напълно си права, но предпочитам да поговорим. Ив, имаш работа с много опасен човек.
— Не ми казваш нищо ново. Две жени умряха с прерязани гърла…
— Две жени до този момент — тихо я прекъсна Майра и отново се настани в креслото си. — Боя се, че ще има нови жертви. И то много скоро.
Тъй като беше убедена в същото, Ив се престори, че не забелязва ледените тръпки, които я побиха.
— Защо мислиш така?
— Разбираш ли, било е толкова лесно, толкова елементарно. Човек обикновено изпитва удоволствие от свършената работа. Да не изпускаме и друг важен фактор — привличане на общественото внимание, който и да е извършил убийствата, било той мъж или жена. Преспокойно може да си седи пред телевизора у дома и да се наслаждава на представлението. А то включва многобройни репортажи и коментари, траурната служба, на която присъстват опечалените роднини, публично обявяваните данни от разследването. — Тя с наслада отпи глътка чай и продължи: — Знам, че имаш своя теория, Ив. Радвам се, че си тук, защото ще мога да я потвърдя или оспоря.
— Имам няколко теории.
— Но само една, която ти се струва убедителна. — Майра се усмихна, осъзнавайки, че това кара по-младата жена да настръхне. — И това е теорията за славата. Какво общо е имало между тези жени, освен известността им? Не са се движели в едни и същи обществени и делови среди. Имали са малцина общи познати, не са посещавали едни и същи магазини, фитнес или козметични салони. Общото между двете е, че са се радвали на голяма слава, известност и до известна степен — власт.
— За което убиецът им е завиждал.
— Точно така. Освен това е изпитвал негодувание и гняв и си е въобразявал, че като ги убие, също ще се прослави. И двете убийства са извършени по особено жесток начин и невероятно професионално. Лицата и телата на жертвите не са обезобразени. Според съдебния лекар гърлата им били прерязани отпред, следователно са стояли лице в лице с убиеца. Ножът е „лично“ оръжие, нещо като продължение на ръката. Не действа от разстояние като лазера, нито подмолно като отровата. Нашият човек е искал да види как жертвата умира, да се наслади на миризмата на бликащата кръв. Това „неповторимо“ изживяване ще накара убиеца или убийцата, опиянени от мисълта за собствената си мощ, да потърсят нов обект.
— Не мислиш, че става дума за убийства по поръчка нали?
— Не отхвърлям такава възможност, Ив, но по-скоро съм склонна да възприема извършителя като активен участник, не като действащ по заповед. Освен това да не забравяме „сувенирите“.
— Да, чадърът на Тауърс.
— И обувката на Меткаф. Успя да скриеш от пресата тези пикантни подробности, нали?
— С неимоверни усилия. — Ив се намръщи, като си спомни как Морз и екипът му „завзеха“ мястото на престъплението. — Професионалистът обикновено не взима вещи на жертвите. От друга страна, убийствата са прекалено умно замислени, за да ги приемем за работа на случаен извършител.
— Съгласна съм с теорията ти. Разсъждаваш правилно и си амбициозна. Запомни: престъпникът обича да убива, следователно ще го направи отново.
— А може би е престъпница — добави Ив. — Завистта е по-характерна за жените. Да си представим, че е искала да бъде като Сисли Тауърс и Ивон Меткаф — красива, преуспяваща, прочута, амбициозна и с много обожатели. Често убийствата са дело на слабохарактерни хора.
— Права си. За съжаление по данните, с които разполагаме засега, не можем да съдим за пола на престъпника, а само за степента на вероятност жертвите му да са преуспяващи жени.
— И как ще ме посъветваш да постъпя? Да прикача сигнална уредба към всяка известна жена с успешна кариера в този град? Включително и към теб, така ли?
— Мисля, че ти ще имаш най-голяма нужда от подобна охрана.
— Аз ли? — Ив разбърка чая в чашата, която не бе докоснала, после рязко я върна обратно върху масата. — Та това е нелепо!
— Грешиш. Бързо стана известна, Ив. Разбира се, благодарение на добрата си работа и най-вече след случая, който разследва през зимата. Колегите те уважават, както и обикновените хора. Освен това — продължи тя, преди Ив да успее да я прекъсне, — връзката между теб и жертвите е повече от очевидна — и трите сте свързани с Рурк.
Ив усети, че пребледнява като платно. Ситуацията излизаше извън нейния контрол. Ала поне можеше да опита да говори спокойно и убедително.