— Връзката на Рурк с Тауърс е била чисто делова. Колкото до интимните му отношения с Меткаф, те отдавна са приключили.
— И все пак се чувстваш длъжна да го защитаваш пред мен.
— Не го защитавам! — сопна се младата жена, — а констатирам факти. Рурк е повече от способен да брани интересите си.
— Несъмнено. Той е човек със силен характер, надарен с великолепен ум и със завидна жизненост. И все пак се тревожиш за него.
— Нима като психолог смяташ, че Рурк е убиецът?
— Не, макар да съм сигурна, че подложа ли го на психоанализа, ще открия у него добре развит инстинкт на убиец. — Тя премълча факта, че ще й бъде безкрайно интересно да анализира Рурк. — Но престъпникът сигурно има ясно определен мотив. Страстна любов или безпределна омраза. Съмнявам се, че нещо друго би го тласнало към подобно деяние. Успокой се, Ив — тихо добави тя, — човекът, в когото си влюбена, не е убиец.
— Не съм влюбена в никого. Освен това чувствата ми нямат нищо общо със случая.
— Грешиш, душевното състояние на онзи, който разследва дадено престъпление, е особено важно. И ако поискат мнението ми за твоето състояние, ще бъда принудена да съобщя, че си изтощена, че си на прага на емоционален и физически срив.
Ив взе диска, съдържащ психологическия портрет на убиеца и се изправи.
— Добре, че никой не е поискал мнението ти. Напълно съм способна да се справям със задълженията си.
— Не се съмнявам. Но на каква цена? Ако продължаваш по същия начин, напълно ще рухнеш.
— Това ще се случи само ако не успея да открия убиеца на тези жени. — Прибра диска в чантата си и продължи: — Има нещо, което пропускаш, доктор Майра. Нещо общо между двете жертви. — В погледа й проблесна ледено пламъче. — Семейството. И двете са имали семейства, хора, които са обичали и които са им отвръщали със същото, които са осмисляли живота им. В такъв случай не попадам в класацията на жертвите, които избира убиецът. Е, какво ще кажеш?
— Възможно е да си права. Често ли мислиш за семейството си, Ив?
— Не се подигравай.
— Ти заговори на тази тема — упрекна я психоложката. — Досега винаги си я избягвала, затова предполагах, че мислите ти са заети с близките.
— Нямам семейство — отсече Ив. — А мислите ми са заети с убийствата. Ако искаш, съобщи на командира, че съм неспособна да изпълнявам служебните си задължения.
— Кога най-сетне ще ми повярваш? — За пръв път, откакто Ив я познаваше, в гласа й се прокрадна гневна нотка. — Нима не можеш да повярваш, че те харесвам? Да, харесвам те — повтори Майра, забелязала изненадата й. — И те разбирам много по-добре, отколкото си склонна да признаеш.
— Не е необходимо — сопна се Ив с глас, който издаваше напрежението й. — Не съм дошла за преглед, нито за терапевтичен сеанс.
— Тук няма записващи устройства. — Психоаналитичката нервно отмести чашата си, което накара Ив да подскочи и да пъхне ръце в джобовете си. — Не мисли, че само ти си била изнасилена в детството си и принудена да живее във вечен страх. Че си единствената жена, която се опитва да преодолее този стрес.
— Не преодолявам никакъв стрес. Сираче съм и не си спомням ро…
— Завареният ми баща ме изнасилваше в продължение на три години, след като навърших дванайсет — спокойно изрече Майра и думите й накараха Ив смаяно да замълчи. — Живеех в непрекъснат ужас, тъй като никога не знаех кога пак ще се случи, но знаех, че той няма да спре. А когато исках да се оплача, никой не ми обръщаше внимание.
Потресена, Ив усети, че й се повдига и обви ръце около тялото си.
— Не ме интересува! Защо ми го казваш?
— Защото поглеждам в очите ти и виждам себе си. Но за разлика от мен, ти имаш кой да те изслуша.
Ив облиза пресъхналите си устни.
— Защо е престанал да те…
— Тъй като накрая събрах смелост да отида в един от центровете за малтретирани малолетни. Разказах им всичко и те ме подложиха на психиатричен преглед. Страхът и унижението, което изживявах, бяха нищо в сравнение с възможността изнасилванията да продължат.
— Защо мислиш, че си спомням миналото? — Беше толкова отдавна и всичко свърши.
— Защо страдаш от безсъние?
— Разследването…
— Ив, не се опитвай да ме заблуждаваш.
Нежността в гласа й накара Ив да затвори очи, питайки се защо трябва да отблъсква състраданието на психоаналитичката. После колебливо промълви, ненавиждайки слабостта си:
— Преследват ме ужасни спомени. Непрекъснато сънувам кошмари.
— За времето преди да те открият в Тексас ли?
— Спомените са много откъслечни.