— Ако бъдете така любезна да ми съобщите по какъв въпрос сте тук, с удоволствие ще потърся Рурк и ще го попитам дали желае да ви приеме.
Изгубила търпение, Ив заби лакът в корема му и когато той се преви от болка, безцеремонно го заобиколи и тичешком се заизкачва по стълбите, като извика през рамо:
— Сама ще го намеря.
Той не беше в леглото, сам или с някоя жена. Ив не знаеше дали да се радва и как би реагирала, ако го завареше в прегръдките на пищна блондинка. С усилие на волята прогони тази картина от съзнанието си, излезе от спалнята и бързо тръгна към кабинета, последвана от Съмърсет, който отчаяно се опитваше да я догони.
— Разкарай се! — изкрещя му тя.
— Нямате право да влизате в частна собственост посред нощ. Не ще позволя да безпокоите Рурк. — С тези думи постави ръка на вратата, когато Ив понечи да я отвори. За изненада на младата жена Съмърсет беше задъхан и почервенял като рак. Очите му заплашваха да изскочат от орбитите. Очевидно беше много по-емоционален, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
— Разгоних ти фамилията, а? — възкликна Ив и преди икономът да успее да й попречи, натисна бутона, при което вратата се плъзна встрани.
Съмърсет понечи да я сграбчи за ръкава. Рурк, дочул шума, се извърна от прозореца, откъдето досега беше наблюдавал града, и любопитно се загледа в двете фигури, боричкащи се на прага.
— Само да си ме докоснал още веднъж, гаден педераст такъв, ще ти размажа физиономията! — Ив вдигна юмрук, за да илюстрира думите си. — Ще си доставя това удоволствие, дори да ми струва службата.
— Съмърсет — промърмори Рурк, — убеден съм, че ще го направи. Остави ни насаме.
— Тя превиши правата си…
— Остави ни насаме — повтори Рурк. — Това е моя работа.
— Както желаете. — Икономът оправи колосаното си сако, повдигнало се при схватката с Ив и се отдалечи, като накуцваше едва забележимо.
Неканената гостенка замарширува към бюрото и заяви:
— Ако не искаш да ме пускаш в дома си, трябва да си намериш по-добър пазач от този пес с плосък задник.
Рурк кръстоса ръце върху плота.
— Ако не исках да влезеш, щях да инструктирам охраната на врата. — Той преднамерено погледна часовника си. — Не е ли късничко за официален разпит?
— Писна ми да ме осведомяват колко е часът.
— Тогава кажи за какво си дошла.
Девета глава
Гневът й подсказваше да атакува. Ив оправда решението си, намирайки го напълно логично.
— Имал си връзка с Ивон Меткаф.
— Вече ти казах, че бяхме приятели. — Той отвори старинната сребърна кутия върху бюрото и си взе цигара. — А преди доста време бяхме интимни.
— Кой от двама ви реши да прекъсне сексуалната връзка и кога стана това?
— Кой ли? Х-м-м. — Рурк се замисли, запали цигарата си и изпусна струйка дим. — Мисля, че беше по взаимно съгласие. Ивон шеметно се издигаше в кариерата, която поглъщаше голяма част от времето и от енергията й. Може да се каже, че пътищата ни се разделиха.
— Карахте ли се, докато бяхте заедно?
— Мисля, че не. Ивон не обичаше скандалите и почти винаги беше в добро настроение. Намираше, че животът е много… забавен. Искаш ли бренди?
— На работа съм.
— О, забравих. Е, аз не съм.
Когато се изправи, котаракът скочи от скута му, където беше лежал досега. Изгледа Ив с разноцветните си очи, просна се върху килима и взе да се ближе. Докато наблюдаваше котарака, Ив не забеляза, че ръцете на Рурк леко треперят. Стоеше пред барчето и си наливаше бренди.
— Само това ли те интересуваше? — попита той, обгърнал чашата с длани, за да стопли брендито.
Ив си каза, че това далеч не е всичко. Ако Рурк откаже да й помогне доброволно, ще го подпитва лицемерно и ще го използва безмилостно, без никакви угризения на съвестта.
— За последен път е отбелязала името ти в дневника си преди година и половина.
— Не мислех, че е минало толкова много време оттогава — промълви Рурк. Мъчно му беше за Ивон, но в момента имаше много по-сериозни проблеми, най-големият от които сега стоеше в другия край на стаята и го наблюдаваше гневно.
— Тогава ли се видяхте за последен път?
— Не, абсолютно съм сигурен. — Загледа се в брендито си, припомняйки си певицата. — На Нова година танцувах с нея на някакво празненство, после дойдохме заедно тук.
— Значи си спал с нея — спокойно каза Ив.
— Не и в буквалния смисъл. — В гласа му се промъкна нотка на раздразнение. — Любихме се, разговаряхме, похапнахме.
— И сте подновили предишната си връзка?
— Не. — Рурк се настани на един стол и си каза, че не бива да се нервира — по-добре да се наслаждава на цигарата и на хубавото бренди. Небрежно кръстоса краката си и продължи: — Просто тогава и двамата бяхме прекалено заети. След месец и половина, два, Ивон отново ми се обади.