— И?
Рурк си спомни, че й беше отказал под някакъв предлог. Отърва се от нея с лекота, без да го е грижа, че може да й причини болка.
— Казах й, че… имам друга. — Той впери поглед във върха на цигарата си. — Точно тогава започвах да се влюбвам в една жена.
Сърцето й подскочи и сякаш спря да бие. Втренчи се в Рурк и пъхна ръце в джобовете си.
— Не мога да те изключа от списъка на заподозрените, ако не ми разкажеш всичко.
— Нима? Както решиш.
— По дяволите, Рурк, ти си единственият, свързан по някакъв начин и с двете жертви.
— И какъв е бил мотивът ми, лейтенант?
— Не ми говори с този тон. Знаеш, че го ненавиждам. Толкова си студен, невъзмутим и самоуверен! — Не я сдържаше на едно място, затова закрачи из стаята. — Знам, че нямаш нищо общо с убийствата и че не разполагам с никакви доказателства, които да сочат към теб. Ала това не означава, че името ти няма да бъде свързвано с извършените престъпления.
— А пък ти се притесняваш, защото всички знаят, че сме или по-точно — че бяхме близки.
— Грешиш, мога да се справя с този проблем.
— Тогава защо отслабна? Защо имаш сенки под очите. Защо изглеждаш толкова печална?
Ив извади записващото устройство и го постави на бюрото като бариера помежду им.
— Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за тези две жени. Дори най-незначителните подробности. По дяволите, по дяволите, трябва да ми помогнеш. Искам да разбера защо Тауърс е отишла в Уест Енд посред нощ. Защо Меткаф е облякла предизвикателна дреха, за да се разходи из градината зад жилищната си сграда.
Той изгаси цигарата си и бавно се изправи.
— Надценяваш ме, Ив. Не познавам Сисли отблизо. Имахме делови отношения, понякога се срещахме на различни обществени прояви, но никога не сме били близки приятели. Не забравяй, че моят произход и нейното обществено положение бяха напълно различни. Колкото до Ивон, вече ти казах, че бяхме любовници. Беше ми приятно с нея, възхищавах се от енергията й и от любовта й към живота. Знаех, че е амбициозна. Мечтаеше за слава и напълно я заслужи с труда и с таланта си. И все пак не мога да кажа какви са били най-съкровените мисли на тези две жени.
— Добър психолог си — настоя тя. — Умееш да четеш мислите на хората. Сигурно затова нищо не може да те изненада.
— Само ти — промърмори Рурк. — И то непрекъснато.
Ив само поклати глава и продължи:
— Как мислиш, защо Ивон Меткаф е отишла на тази среща?
— За да напредне в кариерата и да се прослави, защото е имала нужда от едно възбуждащо преживяване или пък е била влюбена. Вероятно в този порядък. Облякла се е грижливо, защото беше толкова суетна, че чак й се възхищавах. Късният час едва ли й се е сторил необикновен. Беше много импулсивна, което я правеше привлекателна.
Ив си отдъхна. Точно това й беше необходимо. Описанията му й помагаха да „види“ жертвите.
— Познаваш ли други мъже, с които е била близка?
Рурк се хвана, че мислите му са на друго място и с усилие на волята се съсредоточи.
— Беше красива, забавна, умна и много умела в леглото. Навярно е имала много мъже.
— И сигурно са я ревнували, устройвали са й скандали?
Рурк повдигна вежди.
— Да не би да намекваш, че е била убита защото не е дала на някого онова, което е искал? От което е имал нужда? — Очите му бяха вперени в нейните. — Това е идея. Един мъж е в състояние жестоко да си отмъсти на жена, която страстно желае и която непрекъснато го отблъсква. От друга страна, аз не съм те убил заради това. Все още не съм.
— Въпросът е много сериозен, Рурк. Отнасяй се по-сериозно.
— Сериозно ли? — Изненадващо за Ив, както и за самия него, той запрати полупразната си чаша в отсрещната стена. Посипаха се стъкла, брендито опръска всичко. — Нахлуваш в дома ми без предупреждение и очакваш да седя послушно, като дресирано кутре, докато ме разпитваш. Задаваш ми въпроси за Ивон, която обичах, и очакваш да ти отговарям с удоволствие, докато си представяш какво сме правили заедно с нея в леглото.
Ив и преди го беше виждала вбесен и предпочиташе гнева му пред леденото му самообладание. Ала в този момент и нейните нерви не издържаха, особено след като Рурк запрати чашата в стената.
— Не е разпит и не влагам във въпросите си нищо лично. Просто се консултирам с човек, който добре е познавал жертвите. Върша си работата, това е всичко.
— И двамата знаем, че лъжеш. Но ако само за миг си повярвала, че имам пръст в убийствата на тези жени, значи съм допуснал много по-голяма грешка, отколкото предполагах. Щом си решила да ме използваш, повикай ме официално в кабинета си. — Грабна записващото устройство от бюрото и й го подхвърли. — Следващия път донеси заповед за арестуване!