— Този Флуенитес на свобода ли е?
— Да. След извършване на първото убийство бил освободен под смехотворна гаранция. Бил задължен да носи специална гривна с маяк, определящ местоположението му, ала това едва ли е проблем за човек, дори бегло запознат с електрониката. Смятате ли, че прокурор Тауърс е имала среща с него?
— В никакъв случай. Среща с обвиняем извън съдебната зала би провалила репутацията й. — Представяйки си реакцията на Сисли, командирът поклати глава. — Никога не би си позволила подобен риск. Все пак не изключвам възможността да е използвала други средства, за да го подмами в онзи квартал.
— Както вече споменах, проучвам всички възможности. Снощи е трябвало да вечеря с Джордж Хамет. Познавате ли го?
— Бегло. Двамата със Сисли се срещаха от време на време. Според съпругата ми между тях не е имало нищо сериозно. Тя непрекъснато се опитваше да намери идеалния мъж за Сисли.
— Шефе, налага се да ви задам важен въпрос, неофициално, разбира се. Имали ли сте сексуална връзка с жертвата?
Едно мускулче на бузата му потрепна, но той не извърна очи.
— Не. Бяхме само приятели и дружбата ни беше искрена и чиста. С една дума Сисли беше част от семейството ми. Когато говоря за семейство, си давам сметка, че ти едва ли би ме разбрала, Далас.
— Предполагам, че сте прав — отвърна с престорено равнодушие младата жена.
— Съжалявам. — Уитни затвори очи и потърка с длани лицето си. — Беше удар под пояса, не биваше да го казвам. А въпросът ти беше напълно уместен. — Той отпусна ръце. — Никога не си загубвала близък, нали?
— Не, доколкото си спомням.
— Разбива сърцето ти — промърмори той.
Ив си помисли, че сигурно е така. Познаваше го от десет години, беше се сблъсквала с неговата ярост, нетърпение, дори безцеремонна жестокост. Ала никога не го бе виждала съкрушен.
Щом загубата на близък човек беше в състояние да сломи един силен мъж, тогава липсата на роднини се превръщаше в предимство в очите на Ив. Тя нямаше семейство, а от детството си беше запазила бегли, неприятни спомени. Сегашния си живот бе започнала на осемгодишна възраст, когато я открили в Тексас пребита и изоставена. Тя непрекъснато си повтаряше, че случилото се преди това няма никакво значение. Сама беше постигнала всичко, бе изградила личността си. Имаше само шепа приятели, които безкрайно ценеше и на които се доверяваше безрезервно. А Рурк… Рурк беше нещо повече от приятел. Беше се преструвал на безразличен към нея, докато получи онова, което желаеше, или поне част от него. Мисълта за връзката им понякога плашеше Ив — беше уверена, че той не ще се успокои, докато тя не стане изцяло негова.
Ала ако след това я изостави? Дали сърцето й ще бъде разбито?
Предпочиташе да не мисли затова. Ив изпи огромна чаша кафе и изяде парчето шоколад, което откри в бюрото си. Да мечтае за сносен обяд беше все едно да си представи, че я очаква едноседмична почивка на тропически остров. Докато дъвчеше, прегледа на монитора си данните от аутопсията.
Предполагаемото време на настъпване на смъртта се потвърждаваше. Причината — прерязана вратна вена и последвалата загуба на кръв. Изследванията на стомаха показваха, че убитата е яла миди с аспержи, пресни плодове с разбита сметана, пила е вино и кафе пет часа преди смъртта си.
Съобщението за убийството бе постъпило само десетина минути след извършването му. Някакъв таксиметров шофьор, достатъчно смел или отчаян, за да работи в подобен квартал, забелязал тялото и се обадил в полицията. Първата патрулна кола пристигнала на местопрестъплението след три минути.
„Убиецът е побързал да изчезне“ — помисли си Ив. Пък и не беше трудно да се скриеш в такъв квартал — да се промъкнеш в някоя кола, в най-близкия вход или в един от многобройните клубове. Естествено е бил окървавен — от прерязана вратна вена кръвта бликва като фонтан, но навярно дъждът е помогнал на убиеца и я е измил от ръцете му.
Едната алтернатива беше да претърси квартала и да разпита обитателите му, без да се надява да научи каквото и да било.
Втората — да използва подкупи, които в повечето случаи действаха по-убедително от заплахите.
Взираше се в направената от полицейския фотограф снимка на Сисли Тауърс с кървава „огърлица“ около врата, когато видеотелефонът й иззвъня.
— Далас, отдел „Убийства“.
На екрана се появи лицето на млад мъж със злорада усмивка.
Ив не изруга, макар да й се искаше. По принцип нямаше особено добро мнение за репортерите, но Си Джей Морз беше на първо място в класацията й на гаднярите.