— Естествено. — Рурк я целуна по носа. — Нали съм платил затова.
Ив потръпна.
— По-добре да не ми съобщаваш подробностите, в противен случай ще се наложи да те натопя.
Преструвайки се, че не е чул забележката й, той продължи:
— Исках само да ти кажа с колко много полицаи съм си имал работа. Но не съм срещал по-добро ченге от теб.
Тя премигна смаяно, не знаеше как да реагира на неочаквания комплимент.
— Изпитваш съчувствие към жертвите и към скръбта на близките им, бориш се да възтържествува правдата. Невероятна си.
— Моля те, престани! — Тя пламна от смущение и неспокойно се раздвижи. — Или ще ти запуша устата.
— Кажи същото на Морз, когато му се обадиш и чуеш противния му писклив глас.
— Няма да му се обадя.
— Но нали потвърди получаването на съобщенията?
— Прецаках неговото. — Усмихна се, като забеляза изражението му. — Извинявай задето оскърбих изтънченият ти слух.
Рурк се разсмя и я свали от бюрото.
— Харесва ми как работиш.
За миг тя си позволи удоволствието да прекара пръсти през косата му, после се отскубна от прегръдката му.
— В момента пречиш на работата ми. Изчакай, докато разбера какво иска Мирина Анджелини. — Отблъсна го и набра номера.
Обади се самата Мирина. Бледото й, разтревожено лице изплува на екрана:
— О, лейтенант Далас. Благодаря, че се свързахте с мен толкова бързо. Страхувах се, че ще ми се обадите чак утре.
— Какво се е случило, госпожице Анджелини?
— Трябва да разговарям с вас колкото е възможно по-скоро. Не искам да безпокоя командира — той направи достатъчно за мен и за семейството ми.
— Онова, което ще ми кажете, свързано ли е с разследването?
— Да, така мисля.
Ив направи знак на Рурк да излезе от кабинета, но той невъзмутимо се облегна на стената. Тя го изгледа накриво, сетне отново се обърна към екрана.
— С удоволствие ще се срещна с вас, когато ви е удобно.
— Работата е там, лейтенант, че лекарите ми забраниха да пътувам. Налага се да дойдете при мен.
— Какво? Да дойда чак в Рим? Госпожице Анджелини, дори да ми разрешат командировка, трябва да разполагам с нещо конкретно, за да оправдая разходите и загубеното време.
— Аз ще те закарам до там — обади се Рурк.
— Млъкни!
— Не сте ли сама? — попита Мирина с треперещ глас.
— Рурк е тук — процеди Ив през зъби. — Госпожице Анджелини…
— О, прекрасно. Опитвах да се свържа и с него. Възможно ли е да дойдете заедно? Знам, че искам прекалено много, лейтенант. Мразя да използвам връзките си, но ще го направя, ако се наложи. Командирът няма да се възпротиви.
— Сигурна съм — промърмори Ив. — Тръгвам веднага, щом получа разрешението му. Ще ви се обадя. — Прекъсна връзката и заяви троснато: — Разглезените богаташки ми действат на нервите.
— Богаташите също скърбят и имат проблеми — обади се Рурк.
— О, млъквай! — Вбесена, Ив ритна бюрото.
— Рим ще ти хареса, скъпа — усмихнато отбеляза той.
Оказа се прав. Ив беше възхитена от Вечния град или поне от гледките, които се разкриха пред очите й по време на краткото пътуване от летището до апартамента на Анджелини с изглед към Испанския площад. Оживеното улично движение, фонтаните и останките от антични сгради направо й взеха ума.
От задната седалка на лимузината тя смаяно наблюдаваше елегантно облечените минувачи. Очевидно през този сезон на мода бяха широките роби, ушити от прозрачни и плътни материи в различни цветове — от бял до наситено бронзов — пристегнати с колани с изкуствени скъпоценни камъни. Тоалетът се допълваше от обувки с ниски токове, инкрустирани с диаманти, и от чантички, също украсени със скъпоценни камъни, които се носеха както от жените, така и от мъжете. Всички римляни изглеждаха като кралски особи.
Рурк не беше очаквал подобна реакция, ала с огромно удоволствие констатира, че тя е способна временно да забрави работата си и да се наслаждава на гледките. Жалко, че не разполагаха с един-два дни, за да я разведе из града, заслужил с великолепието и с непреходността си да бъде наричан „вечен“.
Изпита разочарование, когато лимузината рязко спря до тротоара и Ив се върна към действителността.
— Дано да си струва разкарването. — Без да изчака шофьорът да й отвори вратата, тя изскочи от колата. Когато Рурк я хвана под ръка, за да влязат в сградата, се обърна намръщено към него: — Не изпитваш ли капчица раздразнение, че ни накараха да прелетим океана заради някакъв разговор?
— Скъпа, често ми се налага да пътувам на много по-големи разстояния по много по-маловажни поводи. И то без такава очарователна компаньонка.
Младата жена презрително изсумтя и понечи да покаже значката си на дроида от охраната, но навреме се осъзна.