— Ив Далас и Рурк. Имаме среща с Мирина Анджелини.
— Очакват ви. — Дроидът плавно се доближи до асансьора с позлатена решетка и набра кода.
— Няма да е зле да се снабдиш с един от тези — Ив кимна към дроида, преди вратата на асансьора да се затвори, — и да разкараш Съмърсет.
— Съмърсет има свой чар.
Ив отново изсумтя, този път по-силно.
— Голям чар, няма що.
Вратите на асансьора се отвориха и двамата се озоваха във фоайе, декорирано в пастелни и златисти тонове. По средата ромолеше фонтанче, оформено като морска сирена.
— Господи! — прошепна Ив, вперила поглед в палмите и във великолепните картини. — Въобразявах си, че единствено ти живееш в подобен разкош.
— Добре дошли в Рим. — Рандал Слейд се появи неочаквано. — Благодаря ви, че дойдохте. Заповядайте. Мирина ви очаква във всекидневната.
— Не спомена, че и вие ще присъствате, господин Слейд.
— Заедно решихме да ви се обадим.
Предпочитайки да запази въпросите за по-късно, Ив мина покрай него и влезе във всекидневната. Веднага й направи впечатление, че стената откъм улицата е от стъкло, вероятно непрозрачно отвън, тъй като сградата беше сравнително ниска — едва шестетажна. Ала въпреки това оттук се разкриваше великолепен изглед към града.
Елегантно кръстосала крака, Мирина седеше на стол, украсен с дърворезба, и отпиваше от чая си. Ръката й леко трепереше.
Изглеждаше още по-бледа (ако това изобщо бе възможно) и още по-крехка в модерната си, светлосиня роба. Не носеше обувки, а ноктите на краката й бяха боядисани в цвета на дрехата. Косата й беше прибрана в стегнат кок, придържан от гребен, украсен със скъпоценни камъни. Ив си помисли, че домакинята прилича на древна римска богиня, но не можа да се досети точно на коя, тъй като познанията й, свързани с митологията, бяха твърде оскъдни.
Мирина не се изправи, нито се усмихна. Остави чашата си, взе елегантния бял чайник и наля чай на новодошлите.
— Моля, заповядайте.
— Не съм дошла на чай, госпожице Анджелини.
— Но все пак дойдохте и съм ви задължена.
— Скъпа, позволи на мен. — С грациозно движение Слейд пое чашите бт треперещите й ръце и се обърна към гостите: — Моля, седнете. Няма да ви задържаме повече от необходимото, но предлагам да се настаните удобно.
Ив седна в тапициран стол с ниска облегалка и заяви:
— Съзнавам, че нямам никакви права, но с ваше разрешение искам да направя запис на разговора.
Мирина погледна към годеника си и прехапа устни.
— Да, разбира се. — Прокашля се, когато Ив извади записващото устройство и го постави на масата. — Знаете за… неприятностите, които преди няколко години е имал Ранди в сектор 38-и, нали така?
— Да. Но ми беше казано, че вие не сте информирана за това.
— Вчера Ранди ми разказа всичко. — Без да поглежда към годеника си, тя му протегна ръка и той я стисна в дланите си. — Вие сте силна, самоуверена жена, лейтенант. Вероятно ще ви бъде трудно да разберете реакциите на слабохарактерните хора. Ранди скрил истината от мен, тъй като се страхувал, че не ще я понеса. Нали разбирате, зле съм с нервите. — Тя сви слабите си рамене. — Парадоксално е, но кризите в бизнеса ме амбицират, а тези в личния живот направо ме съсипват. Лекарите наричат това „склонност към бягство от неприятностите“. Затова ги избягвам.
— Просто си много деликатна — намеси се Слейд и стисна ръката й. — В това няма нищо срамно.
— Но този път не могат да бъдат избегнати. Бил сте там по време на инцидента — обърна се тя към Рурк.
— Да, намирах се на станцията, може би дори на територията на казиното, когато скандалът е избухнал.
— Хората от охраната на хотела, които Ранди повикал, също са били ваши служители.
— Точно така. Всички имат частна охрана. Хората, извършили криминални деяния, се предават на съда, освен ако въпросът не се уреди предварително.
— Чрез подкуп, нали?
— Естествено.
— Ранди е имал възможност да подкупи хората от охраната, но не го е сторил.
— Мирина! — Слейд стисна ръката й и я накара да замълчи. — Не ги подкупих, защото съзнанието ми беше толкова замъглено, че не се сетих затова. Ако го бях направил, нямаше да бъде регистрирано в полицейските досиета и нямаше да водим този разговор.
— Най-тежките обвинения срещу вас са отпаднали — намеси се Ив. — Поради това сте получил минимално наказание.
— Освен това ме увериха, че цялата история ще бъде запазена в тайна. Но това не стана… Предпочитам нещо по-силно от чая. А ти, Рурк?
— Уиски, ако имате, но само два пръста.
— Кажи им, Ранди — прошепна Мирина, докато той програмираше питиетата на бара, разположен в една ниша.