— Повече от отлично.
— Но освен майка, Тауърс беше служител на закона. В такъв случай, подчинявайки се на дълга, пък и на инстинкта си, тя би трябвало да се обади в полицията и да съобщи, че я заплашват или че я изнудват.
— Майчината любов е по-силна от чувството за дълг.
— Тауърс е била от жените, готови на всичко заради детето си. И убиецът го е знаел. Питам се кои са я познавали най-добре. Любовникът, бившият съпруг, дъщеря й, Слейд?
— И много други, Ив. Прокурор Тауърс беше неуморна защитничка на майчинството и семейството. В пресата често публикуваха материали за нея, в които неизменно се подчертаваше предаността й към децата.
— Ала да съдиш за характера на един човек по вестникарските статии е огромен риск. — Медиите могат да бъдат и често са пристрастни или пък изопачават фактите както им е угодно. Сигурна съм, че убиецът не е предполагал, а е знаел как ще реагира жертвата. Познавал я е лично или е направил обстойно проучване.
— Това не стеснява особено много кръга на заподозрените.
Ив само махна с ръка, за да покаже, че това не я интересува в момента, сетне продължи:
— Същото се отнася до Меткаф. Убиецът й определя среща и знае, че името му няма да бъде отбелязано в дневника й. Защо е толкова уверен? Защото отлично познава навиците й. Моята задача е да открия привичките на престъпника, бил той мъж или жена. Защото отново ще извърши убийство.
— Откъде знаеш.
— Сигурна съм, освен това Майра потвърди страховете ми.
— Значи си разговаряла с нея?
Ив отново се изправи, не я сдържаше на едно място.
— Той — казвам „той“, защото си мисля, че извършителят е мъж — изпитва противоречиво чувство към жени със силен характер, ползващи се с известност и слава, жени, които няма да бъдат лесно забравени. Завижда им, мрази ги и същевременно е запленен от тях. Майра смята, че е възможно мотивът му да е жажда за власт, но аз не съм сигурна. Едва ли е толкова умен. Може би го прави заради тръпката да планира убийството, да набележи и да примами жертвата. Кого ли си е набелязал сега?
— Заставала ли си скоро пред огледало? — Какво?!.
— Даваш ли си сметка, че си непрекъснат обект на телевизионни предавания, че снимката ти не слиза от страниците на вестниците? — Опитвайки да прикрие страха си, Рурк стана, постави ръце на раменете й и, забелязал изражението й, възкликна: — И ти си мислеше за същото, нали?
— Не си мисля, а направо го искам — поправи го тя, — а когато се случи, ще бъда подготвена.
— Плашиш ме.
— Нали каза, че съм най-способното ченге, което познаваш. — Ив усмихнато погали лицето му. — Успокой се, Рурк. Няма да направя нищо необмислено.
— След тази декларация вече ще спя спокойно.
— Кога ще се приземим? — Тя нетърпеливо се обърна и тръгна към екрана за наблюдение.
— След трийсетина минути.
— Веднага трябва да се свържа с Надин.
— Какво си намислила?
— Кой, аз ли? Искам всички вестници да пишат за мене. — Нервно прокара пръсти през разрошената си коса и попита: — Можеш ли да уредиш двамата с теб да бъдем поканени на повече от онези светски събирания, които репортерите умират да отразяват?
Той въздъхна тежко.
— Ще се опитам.
— Страхотно! И ние можем да дадем няколко приема, нали? — Друсна се на седалката и забарабани с пръсти по коляното си. — Кой знае, възможно е дори да си купя няколко нови рокли.
— Направо не мога да повярвам. — Рурк я вдигна и я настани в скута си. — Но при условие, че неотлъчно ще бъда до теб, лейтенант.
— Не работя с цивилни.
— Имах предвид покупката на дрехи.
Ив присви очи, когато ръката му се плъзна под ризата й.
— Това покана ли е?
— Да.
— Добре. Исках да съм сигурна. — Обърна се и обви бедра около него.
Десета глава
— Първо ще кажа няколко уводни думи. — Надин огледа кабинета на Ив и иронично повдигна вежди. — Не прилича на светилище.
— Моля?
Репортерката се опита да обърне към себе си монитора, поставен на бюрото. Той зловещо изскърца.
— Досега не ме допускаше тук, сякаш пазиш някакво светилище. Очаквах нещо повече от стая с размерите на гардероб, обзаведена единствено с бюро и с няколко скърцащи стола.
— Чувстваш ли се добре, навсякъде ще ти бъде удобно — подхвърли Ив и се облегна в един от скърцащите столове.
Надин никога не беше страдала от клаустрофобия, ала стените, боядисани в мръснобежово, сякаш я притискаха и тя усети, че се задушава. А прозорчето, положително обезопасено, беше без щора и през него се виждаше целия въздушен транспорт над местното летище.
Репортерката имаше чувството, че кабинетът е пълен с хора.
— Мислех си, че след успеха ти по разкриване на случая Деблас, ще те възнаградят с малко по-прилична стая. С истински прозорец и със скромен килим.