— Мислех, че си тук за интервю, а не да се занимаваш с обзавеждането на кабинета ми.
— А пък електрониката ти е направо допотопна. — Забавлявайки се, Надин заоглежда оборудването. — В телевизията подобни антики моментално ще бъдат дадени на някой андроид или най-вероятно подарени на рехабилитационен център.
Ив си заповтаря, че не трябва да й обръща внимание и да дава израз на гнева си.
— Следващия път ще направим дарение на полицията. — Надин се усмихна и се облегна на бюрото. В станцията на Канал 75 дори андроидите имат собствен авто-готвач.
— Започвам да те мразя, Надин.
— Просто се опитвам да те настроя за предстоящото интервю. И щом си решила да привлечеш вниманието към себе си, ще ти кажа какво най-много ще допадне на зрителите: откровен разговор с жената, не с ченгето Ив Далас; как живее и в кого е влюбена служителката от нюйоркската полиция. С една дума — подробности от личния живот на жената, която служи на обществото.
Ив не издържа и избухна:
— Не бъди нахална, Надин.
— Това го умея най-добре. — Тя седна на стола, после се обърна. — Добре ли е така, Пит?
Операторът погледна през окуляра на камерата, голяма колкото човешка длан, и отвърна:
— Ъ-хъ.
— Пит не е по многото приказки — отбеляза Надин. — Точно по такива си падам. Хей, какво ще кажеш да ти оправя прическата?
С усилие на волята Ив се въздържа да не зарови пръсти в косата си. Ах, как мразеше да я показват по телевизията!
— Не.
— Както предпочиташ. — Извади от огромната си чанта пудриера с огледалце, намаза нещо под очите си и провери дали по зъбите й има следи от червило. — Всичко е наред. — Пусна пудриерата обратно в чантата, елегантно кръстоса крака, при което копринените й чорапи прошумоляха и се обърна към камерата: — Старт.
— Работи.
Ив смаяно наблюдаваше как лицето й се промени. Щом светна червената лампичка, чертите на Надин сякаш станаха по-изящни, изражението й — по-напрегнато. Заговори по-бавно, гласът й придоби по-дълбок тембър.
— Аз съм Надин Фарст и предавам директно от кабинета на лейтенант Ив Далас от отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция. Чрез това специално интервю искаме да съобщим на зрителите всичко, свързано с жестоките и засега неразкрити убийства на прокурор Сисли Тауърс и на актрисата Ивон Меткаф, носителка на много театрални награди. Лейтенант Далас, свързани ли са двете убийства?
— Разполагаме с доказателства за подобна възможност. От заключението на патолога става ясно, че двете жени са убити с едно и също оръжие и от един и същ човек.
— Категорична ли сте?
— Да. И двете убийства са извършени с нож с гладко острие, дълго двайсет и пет сантиметра, постепенно разширяващо се от върха към дръжката. Върхът е бил наточен V-образно. И в двата случая жертвите са атакувани фронтално, като ножът е прерязал гърлото отдясно наляво, под лек ъгъл.
Ив взе писалката си от бюрото и замахна с нея към шията на Надин, което накара репортерката да подскочи и да премигне.
— Ето така.
— Разбирам.
— При подобен удар вратната вена моментално е прерязана, което води до бърза загуба на голямо количество кръв. Жертвата на практика е безпомощна, тъй като няма възможност, нито време да извика за помощ или да се съпротивлява. Смъртта е настъпила секунди след удара с нож.
— С други думи на убиеца му е било необходимо съвсем малко време. Казахте, че е атакувал фронтално, лейтенант. Как смятате, дали това означава, че жертвите са познавали нападателя?
— Не, но разполагаме с други доказателства, които потвърждават тази теория или пък теорията, че са имали среща с някого. Едно от тези доказателства е липсата на наранявания, каквито положително щеше да има, ако жертвите са се съпротивлявали. Ако ви нападна… — Ив отново замахна с писалката и репортерката вдигна ръка да предпази шията си. — Ето, виждате ли, това е машинална защита.
— Интересно — заяви Надин и само годините, прекарани пред камерата, й помогнаха да се овладее и да не направи кисела физиономия. — И така, знаете как са били извършени убийствата, но не ви е известен мотивът, нито престъпникът. Каква е връзката между прокурор Тауърс и Ивон Меткаф?
— Работим върху няколко версии.
— Прокурор Тауърс беше убита преди три седмици, но все още нямате заподозрян?
— В момента не разполагаме с доказателства, оправдаващи ареста на дадено лице.
— Значи все пак подозирате кой е извършителят?
— Разследването напредва с възможно най-голяма скорост.
— Какво ще кажете за мотива?