— Госпожице Фарст, хората убиват себеподобните си по най-различни причини. И това се повтаря откакто свят светува.
— Да, дори четейки Библията, се убеждаваме, че убийството е първото престъпление, извършено от човека — намеси се Надин.
— Права сте. Благодарение на напредъка на науката вече можем да елиминираме опасните наклонности по генетичен път, чрез лечение със специални препарати или чрез бета сканиране. Опитваме се да предпазим обществото, като изпращаме престъпниците в затвори и в наказателни колонии с надеждата, че лишаването от свобода ще им подейства възпитателно. Но не можем да променим човешката природа.
— Искате да кажете, че науката е безсилна да изкорени основните мотиви за насилие: любов, омраза, алчност, завист, гняв?
— Способността да изпитваме тези чувства ни различава от дроидите.
— И благодарение на тях можем да се радваме, да скърбим, да любим страстно. Това е предмет на вечна полемика между учените и интелигенцията. Но кой от тези мотиви е убил Сисли Тауърс и Ивон Меткаф?
— Не ги е убил мотив, а човек, госпожице Фарст. Причината засега не ни е известна.
— Изготвихте ли психологически портрет на престъпника?
— Естествено. И ви уверявам, че използваме всички средства и ще направим всичко възможно да открием извършителя. Аз ще го заловя. — Ив преднамерено се втренчи в камерата. — И тогава никой не ще се интересува от мотивите му, важното е той или тя да получи заслуженото наказание.
— Да приемем ли, че давате лично обещание, лейтенант?
— Да.
— Гражданите на Ню Йорк се надяват, че ще удържите на думата си. За Канал 75 предаде Надин Фарст. — Изчака секунда и кимна. — Получи се добре, Далас. Даже много добре. Ще го излъчим отново в осемнайсет и в двайсет и три часа, после в полунощ, с кратко резюме.
— Добре. Защо не се поразходиш, Пит?
Операторът вдигна рамене и тътрейки крака, излезе от кабинета.
— Искам разговорът да си остане между нас — започна Ив. — Колко време в ефир можеш да ми осигуриш?
— С каква цел?
— Искам да се появявам на екрана колкото е възможно по-често.
— Знаех си, че това интервю ще ми излезе солено — изпъшка Надин. — Признавам, че съм разочарована от теб, Далас. Не съм предполагала, че жадуваш за слава.
— След два часа трябва да дам свидетелски показания по делото Мондел. Можеш ли да изпратиш оператор в съда?
— Разбира се. Този случай не е особено сензационен, но все пак заслужава внимание. — Тя извади бележника и си отбеляза нещо.
— Освен това довечера съм поканена в „Ню Астория“ на някакво тузарско празненство.
— О, на прочутия бал! — Репортерката иронично се усмихна. — Знаеш, че не отразявам светските събития, Далас, но мога да помоля да изпратят някого в „Ню Астория“. Любителите на жълтата хроника живо се интересуват от връзката ти с Рурк. — Той също ще бъде там, нали?
— Ще те уведомя допълнително на какви „светски събития“ ще присъствам през следващите няколко дни, за да изпратиш снимачен екип — продължи Ив, преструвайки се, че не е забелязала обидните думи на Надин. — В замяна ще ти съобщавам всичко ново, свързано с разследването.
— Добре. Може би по пътя към славата и богатството случайно ще се натъкнеш на убиеца. Между другото, имаш ли си вече агент, който да те лансира?
За миг Ив остана безмълвна, сетне промълви:
— Смятах, че служебните ти задължения изискват да информираш обществеността, а не да четеш морал.
— А пък аз смятах, че като полицай си длъжна да служиш на обществото, като го предпазваш от престъпността, а не да се възползваш от служебното си положение. — Надин скочи на крака и вдигна огромната си чанта. — С интерес ще следя проявите ти по телевизията.
— Почакай. — Безкрайно доволна от себе си Ив, се облегна на стола си. — Пропусна един от основните мотиви за извършване на престъпления. Тръпката, удоволствието от предизвиканата сензация.
— Ще си го запиша. — Надин рязко отвори вратата, но изведнъж спря като пронизана с куршум. Обърна се, разкривеното й от изненада лице беше пребледняло под тежкия грим. — Да не си полудяла? Значи ти си примамката? Ти си проклетата примамка?
— Успях да те заблудя, а? — Ив доволно се усмихна и си позволи лукса да качи краката си на бюрото. Реакцията на Надин я накара да промени мнението си за нея, всъщност репортерката доста се издигна в очите й. — Вбеси се, като си представи колко пъти хубавото ми лице ще се появява по телевизията, нали? Сякаш чувам как убиецът скърца със зъби и мърмори: „Ах, това мръсно ченге. Обира всички овации, а на моите престъпления и никой не обръща внимание.“
Надин се върна и предпазливо седна на разклатения стол.