— Признавам, че ме заблуди, Далас. Слушай, няма да те уча как да си вършиш работата, но…
— Не се и опитвай.
— Момент, искам да разбера дали съм схванала правилно. Стигнала си до заключение, че вероятно убиецът е извършил престъпленията с цел да привлече вниманието на медиите към себе си. Внимателно е подбрал жертвите си с ясното съзнание, че ликвидира ли неколцина обикновени граждани, вестниците ще пишат затова, но новината няма да предизвика сензация.
— Но ако убиеш две известни и прочути жени, това неминуемо ще осигури славата му.
— Ето защо искаш да привлечеш вниманието му, да се превърнеш в мишена.
— Действам по интуиция. — Ив замислено поглади коляното си. — Нищо чудно накрая да стана за смях пред всички с идиотските си появявания по телевизията.
— Или да свършиш с прерязано гърло.
— Хей, Надин, още малко и ще повярвам, че си се загрижила за мен.
— И няма да сгрешиш. — Умълча се, после и впери поглед в лицето на Ив. — Вече от доста време ми се налага да си сътруднича с ченгета или да ги избягвам. Инстинктивно разбирам кои си гледат работата през пръсти и кои съвестно. Знаеш ли какво ме тревожи, Далас? Че ако влагаш цялата си душа в работата, скоро ще се изчерпиш.
— Повеля на дълга — важно заяви Ив и репортерката се разсмя, после каза:
— Очевидно си гледала на видео много от старите полицейски филми. Е, както преди малко благоволи да отбележиш, не е моя работа да те поучавам и да ти чета морал. Всеки живее както намери за добре. Щом си решила да рискуваш живота си, не мога да ти попреча. Ще се погрижа да ти осигуря максимален достъп до камерите.
— Благодаря. И още една последна молба. Ако теорията ми се потвърди, следващите жертви също ще бъдат известни и прочути жени, чиито имена често се споменават в пресата и по телевизията. Моля те да внимаваш.
— Божичко! — Надин престорено потръпна и с жест преряза шията си. — Благодаря ти за информацията, Далас.
— Удоволствието беше мое. — Ив доволно се ухили, когато репортерката затръшна вратата след себе си. В същия миг командирът я повика в кабинета си. Очевидно беше научил за интервюто.
Когато тичешком изкачи стъпалата пред сградата на съда, все още беше ядосана. Надин бе изпълнила обещанието си и снимачният екип очакваше Ив. Телевизионните камери бяха насочени към нея и вечерта, когато слезе пред „Ню Астория“ от лимузината на Рурк и се престори, че прекрасно се забавлява.
След като в продължение на два дни камерите не спряха да я следят на всяка крачка, Ив очакваше да намери оператор и край леглото си. Когато сподели това с Рурк, той й отвърна:
— Но нали е по твое желание, скъпа?
Още неразсъблечена, тя се хвърли върху него. За приема при губернатора Рурк я бе посъветвал да носи мъжки тип костюм. Лъскавата й жилетка в черно и златисто стоеше полуразкопчана.
— Прав си, но това не означава, че ми харесва. Господи, как издържаш да ти вървят по петите тези журналисти? Не е ли ужасно?
— Преструваш се, че не ги забелязваш. — Той разкопча жилетката й още малко. — И продължаваш да вършиш работата си. Знаеш ли, тази вечер ми се стори особено привлекателна. — Докосна диамантения медальон между гърдите й и продължи: — Разбира се, сега ми харесваш още повече.
— Никога няма да свикна с този блясък. Накъдето и да се обърнеш — все големи клечки, с когото и да разговаряш — все празни приказки. Освен това такива дрехи не ми отиват.
— Може да не подхождат на полицейския лейтенант, но другата Ив, жената, изглежда прекрасно в тях. — Забеляза как зениците й се разширяват, когато обхвана гърдите й. — Поне храната ти хареса.
— Ами… да, обаче… — Тя потръпна и изстена, когато Рурк стисна зърната й. — Опитвах се да ти кажа нещо важно. Никога повече няма да разговарям с теб в леглото.
— Похвално решение. — Повдигна се и този път захапа зърната й.
Ив спеше дълбоко, без да сънува, когато Рурк я събуди.
— Какво има? — Забравила, че е гола, тя посегна към пистолета си, вече напълно будна и готова да действа.
— Извинявай. — Когато той се наведе да я целуне, целият се тресеше от смях.
— Никак не е забавно. Ако бях въоръжена, сега щеше да си проснат на пода.
— Значи съм имал късмет.
Ив разсеяно отблъсна Галахад, който се канеше да се настани върху възглавницата й.
— Защо си облечен? Какво се е случило?
— Преди малко ми се обадиха. Трябва да замина за Фрийстар Едно.
— Ах, да. Прочутият небесен курорт. Искам приглушена светлина — изкомандва тя и примигна, когато лампите осветиха лицето му. „Господи — помисли си, — прилича на ангел. На паднал и опасен ангел.“ — Някакъв проблем ли?