— Сигурно няма да ти е приятно да научиш какво мисля за теб, Морз.
Широката му усмивка сякаш разполови кръглото му лице.
— Хайде, Далас! Нима забрави, че хората имат право да знаят всичко?
— Нямам какво да ти съобщя.
— Нима? Искаш да заявя от телевизионния екран, че лейтенант Ив Далас, най-великата от всички нюйоркски ченгета, не разполага с подробности за убийството на една от нашите най-уважавани и прочути гражданки? Способен съм да го направя, Далас! — Той зацъка с език. — Но се страхувам, че хората ще си развалят мнението за теб.
— Защо мислиш, че това ме интересува? — Ив се поусмихна, но очите й го пронизаха като лазерен лъч. Приготви се да натисне бутона за прекъсване на връзката и добави: — Жестоко се лъжеш.
— Възможно е да не те засегне лично, но ще опетни полицията като цяло. — Дългите му като на момиче мигли потрепнаха. — Командир Уитни със сигурност ще си има неприятности задето те е натоварил с разследването. Скандалът ще се отрази зле и на Рурк.
Пръстът й, поставен върху бутона, потръпна, сетне сви дланта си в юмрук.
— Разследването на убийството на Сисли Тауърс е работа на полицията, в частност на командира Уитни и моя.
— Ще те цитирам.
„Проклетият му мръсник“ — помисли си Ив, а на глас изрече:
— Държа да ти напомня, че работата ми в полицията няма нищо общо с Рурк.
— Хей, хубавице с кехлибарени очи, всичко свързано с теб, засяга и Рурк, и обратното. Безкрайно любопитен ми се струва фактът, че гаджето ти е поддържало делови отношения с покойната, с бившия й съпруг и с настоящия й любовник.
Безсилната ярост я накара да стисне още по-силно длани.
— Рурк поддържа делови връзки с много хора. Не знаех, че отново списваш клюкарската страница, Си Джей.
Думите й накараха наглата му усмивка да помръкне. Най-омразното нещо за младия репортер беше напомнянето, че е започнал кариерата си като драскач в клюкарските вестници. Особено неприятно му беше сега, когато беше успял да намери място сред криминалните репортери.
— Имам си връзки, Далас.
— Да, плюс това имаш и гнойна пъпка на челото. На твое място щях да се постарая да я излекувам. — С тези отровни думи, които й доставиха огромно удоволствие, тя прекъсна връзката.
Пъргаво се изправи и закрачи напред-назад из тесния кабинет, като ту пъхаше ръце в джобовете, ту ги изваждаше. По дяволите, защо трябва Рурк да бъде въвличан в разследването? Какво е участието му в сделките на Тауърс и хората около нея?
Ив отново се отпусна на стола и намръщено впери поглед в рапортите върху бюрото. Трябва да открие истината и то много бързо.
За щастие този път той имаше алиби. По времето, когато убиецът е прерязал гърлото на Сисли Тауърс, Рурк се бе любил с полицайката, натоварена с разследването.
Втора глава
Ив би предпочела да се прибере в апартамента си, независимо че прекарваше повечето нощи в дома на Рурк. Там щеше необезпокоявана от никого да размишлява, да спи и отново да се спре на всяка минута от последния ден от живота на Сисли Тауърс. Вместо това се отправи към апартамента на Рурк.
Чувстваше се смазана от умора и затова превключи на автопилот, който да преведе колата през не особено натовареното движение. Реши, че в момента най-много й е необходима храна. А ако й останат десетина минутки да организира и мислите си, още по-добре.
Пролетта най-сетне беше решила да настъпи и прекрасното време изкуши Ив да свали стъклото на колата и да се престори, че не забелязва ръмженето на автомобилите, бръмченето на гигантските автобуси, забързаните пешеходци и свистенето на ниско прелитащите летателни машини.
За да избегне туристическите дирижабли, от който се разнасяха високите гласове на екскурзоводите, тя зави към Десето авеню. Много по-бързо би достигнала целта си, ако пресече центъра на града и мине по краткия маршрут през парка, но в този случай щеше принудително да изслуша монотонното описание на забележителностите на Ню Йорк, на историята и традициите на Бродуей, на великолепните музеи, на различните магазини, по-специално на универсалния магазин за сувенири, принадлежащ на съответната туристическа компания.
Тъй като маршрутът на дирижаблите минаваше над жилището й, беше научила наизуст репертоара на екскурзоводите. Писнало й беше да слуша за удобството от безмоторните самолети, служещи за връзка между бляскавите модни магазини от Пето авеню до площад Медисън, или с най-новата тераса на върха на Емпайър Стейт Билдинг.
Временно спиране на движението на Петдесет и втора улица я накара да се загледа в огромен плакат, на който ослепително красиви мъж и жена бяха впили устни в страстна целувка, която, според техните писмени твърдения, била подслаждана при всяко поемане на дъх от освежителя за уста „Планински ручей“.