— Какво откри, Фийни?
— Може би нещо важно, а може би не.
Беше едва осем сутринта, но компютърният гений вече изглеждаше посърнал и уморен. Ив поръча на автоготвача две силни кафета и добави:
— Щом си тук в този час, в костюма си от вчера и с вид на човек, който изобщо не си е лягал, значи си открил нещо интересно. Не забравяй, че съм първокласен детектив и трудно можеш да ме заблудиш.
— Добре де, добре. И така, блъсках се на компютъра, проверявайки от нов аспект семействата и хората, с които жертвите са имали по-близки връзки, както ми беше наредила.
— И?
Вместо отговор той отпи от кафето си, бръкна във вечното си пликче със захаросани бадеми и се почеса по ухото. После заяви:
— Видях те снощи по телевизията. Всъщност жена ми те видяла. Каза, че си изглеждала страхотно. Думата съм я усвоил от хлапетата. Опитваме се да не изоставаме от съвременния жаргон.
— В такъв случай ме пращаш на кино. Също е жаргон. В превод означава, че ме баламосваш и избягваш въпроса ми.
— Знам какво означава. По дяволите! Това е прекалено опасно, Далас!
— Ето защо си решил да ми го съобщиш лично. Хайде, говори.
— Добре. — Фийни тежко въздъхна. — Преглеждах сведенията за Дейвид Анджелини. Имал е доста финансови затруднения, главно заради комарджийските си дългове. Типовете, на които бил длъжник, здравата го притискали, но той успявал да ги залъгва с дребни суми. Твърде възможно да е посегнал в „чекмеджето“ на компанията, но не мога да го докажа. Успял е да прикрие следите си.
— Тогава наша задача е да го разобличим. Бих могла да открия имената на хората, на които дължи пари — разсъждаваше на глас тя, мислейки си за Рурк. — Ще проучим дали им е обещавал някаква гаранция — примерно, че скоро ще получи голямо наследство. — Свъси вежди и продължи: — Ако не беше убита и Меткаф, щях да си помисля, че някой от кредиторите му е очистил Тауърс, за да си прибере по-бързо парите.
— Същият мотив е валиден и за убийството на Меткаф. Успяла е да спести солидна сумичка. Все още не съм открил измежду наследниците й човек, спешно нуждаещ се от пари, но това не означава, че няма такъв.
— Съгласна съм. Продължавай издирванията в тази насока. Нали не си тук, за да си чоплиш бадемчетата.
Фийни се засмя.
— Започваш да ставаш цинична. Добре, ще изплюя камъчето. Спипах жената на командира.
— Кажи го по-бавно. Дума по дума.
Фийни не го сдържаше на едно място и нервно закрачи из тясното помещение.
— Дейвид Анджелини е внесъл солидни суми по личната си сметка. Четири депозита по петдесет бона през последните четири месеца. Последният — само две седмици преди да убият майка му.
— Но какво толкова е станало? Сдобил се е с големи суми и като примерно момче ги внесъл в банката. Но откъде ги е получил? Мамка му! — възкликна, досетила се какво има предвид Фийни.
— Точно така. Проследих как са извършени преводите. Тя превела сумите в нюйоркската банка на Анджелини, който ги прехвърлил на личната си сметка в Милано. След което отишъл на Вегас Две и изтеглил цялата сума в брой от банката.
— Боже мой, защо тя премълча този факт? — Ив притисна юмруци до слепоочията си. — По дяволите, защо ни накара да си блъскаме главите?
— Но и никога не се е опитвала да го скрие — побърза да я прекъсне Фийни. — Когато се прехвърлих на файла със сведения за нея, всичко беше записано черно на бяло. Командирът и съпругата му притежават отделни банкови сметки, както и обща. — Забелязал погледа на Ив, той се покашля и обясни: — Длъжен бях да проверя, Далас. Командирът не е теглил големи суми от своите или от общата сметка. Ала основният капитал на жена му е намалял два пъти след вноските, които е направила в сметката на Анджелини. Господи, този тип направо й е изсмуквал кръвта.
— Изнудване… — замислено се обади Ив, като се опитваше да разсъждава логично. — Възможно е да са били любовници, да е била луда по този мръсник.
— О, не! — Фийни усети, че му прилошава. — Бедният командир!
— Налага се да му докладваме.
— Знаех си какво ще кажеш. — С опечалена физиономия той извади диск от джоба си. — Тук е записано всичко. Как мислиш да постъпиш?
— Най-много ми се иска да прескоча до Уайт Плейнс и да нашляпам госпожа Уитни по елегантния задник. Но тъй като е невъзможно, предлагам да отидем при командира и да му разкажем всичко. — Тя се изправи, а Фийни мрачно заяви:
— Няма да е зле да си сложим от онези допотопни бронирани жилетки, дето се въргалят из склада.
— Чудесна идея.
Фийни се оказа прав — бронираните жилетки щяха да свършат работа. Уитни не прескочи бюрото и не се втурна да ги бие, нито измъкна от кобура електрошоковия си пистолет. Ала ако можеше, би умъртвил двамата си подчинени, застанали пред бюрото, с ледения си поглед.