— Значи си проверявал личната сметка на жена ми, така ли Фийни?
— Да, сър.
— И си информирал лейтенант Далас за резултатите от проучването?
— Да, според изискванията на правилника.
— Според правилника значи — повтори Уитни. — А сега ги съобщаваш и на мен.
— На шефа на отдела — понечи да се заяде Фийни, но не успя. — По дяволите, Джак, нима трябваше да си замълча?
— Можеше да дойдеш първо при мен. Но… — той не довърши мисълта си, а се обърна към Ив: — Твоето мнение, лейтенант?
— В разстояние на четири месеца госпожа Уитни е платила на Дейвид Анджелини сумата от двеста хиляди долара. Тя е укрила този факт по време на първия, както и на следващите разпити. Тъй като аз ръководя разследването, се налага… — гласът й пресекна. — Трябва да разберем причината, шефе. — Изгледа го така, сякаш искаше да се извини, макар строгото й изражение да не се промени. — Трябва да разберем защо му е дала тези пари, защо не са привеждани други суми след смъртта на Сисли Тауърс. И в ролята си на полицай, занимаващ се с разследването, съм длъжна да ви попитам дали знаете за постъпката на съпругата си и причината, поради която е действала по този начин.
Уитни почувства пареща болка в стомаха, а сърцето му затупка лудешки — все признаци на огромен стрес.
— Ще отговоря, след като разговарям с жена ми.
— Сър! В гласа на Ив прозвуча умолителна нотка. — Знаете, че нямате право да се консултирате с госпожа Уитни преди да я разпитаме. Дори сегашната ни среща рискува да опорочи разследването. Съжалявам, шефе.
— Забранявам да разпитвате съпругата ми.
— Джак…
— Майната ти, Фийни, няма да позволя да я доведат тук като някоя престъпница. — Без да го забележат сви длани в юмруци и се опита да се овладее. — Разпитвайте я у дома, в присъствието на нашия адвокат. Това не е нарушаване на правилата, нали, лейтенант Далас?
— Не, сър. Извинете, шефе, вие също ли ще присъствате?
— Извинена си, лейтенант — горчиво промълви той. — Не можеш да ми забраниш.
Единайсета глава
Ана Уитни ги посрещна на прага. Нервно разтвори ръце, после ги скръсти на гърдите си.
— Джак, какво се е случило? Линда вече е тук. Каза, че си й позвънил и си й съобщил, че ми трябва адвокат. — Стрелна поглед от Ив към Фийни, после обратно към съпруга й. — Защо?
— Не се притеснявай. — Макар че беше напрегнат, той покровителствено постави ръка върху рамото й. — Да влезем вкъщи, Ана.
— Но аз не съм извършила никакво престъпление — тя нервно се изкикоти. — Напоследък дори не са ме глобявали за неправилно паркиране.
— Седни и се успокой, скъпа. Линда, благодаря, че пристигна толкова бързо.
— Няма защо.
Адвокатката на семейство Уитни беше млада, с проницателен поглед, елегантно облечена и с вид на преуспяваща жена. Едва сега Ив се досети, че Линда им е и дъщеря.
— Лейтенант Далас, нали? — Адвокатката светкавично изгледа Ив. — Познах ви. — Посочи към най-близкия стол. — Моля, заповядайте.
— Аз съм капитан Фийни от отдела за електронна обработка на информацията.
— Баща ми много пъти ми е говорил за вас, капитане. Линда постави ръка на рамото на майка си. — А сега ще ми обясните ли какво се е случило?
— Току-що открихме нещо, което трябва да се изясни. — Ив погледна Линда и мислено си каза, че е същинско копие на баща си — същата кожа с цвят на карамел, същите спокойни очи. Генетичните заложби и приликите между роднини живо я интересуваха и същевременно я плашеха.
— Да разбирам ли, че това ще бъде официален разпит? — Адвокатката извади своето записващо устройството и го остави до това на Ив върху масата.
— Да. — Ив продиктува датата и часа. — Разпитът се извършва от лейтенант Ив Далас. Присъстват още командир Джак Уитни и капитан Райън Фийни. Разпитвана — Ана Уитни, представлявана от своя адвокат.
— Адвокат Линда Уитни. Клиентката ми беше уведомена за правата си и даде съгласието си за часа и мястото на разпита. Адвокатът си запазва правото да го прекрати по собствено усмотрение. Моля, лейтенант.
— Госпожо Уитни — започна Ив, — познавахте ли покойната Сисли Тауърс?
— Разбира се. За Сисли ли става дума? Джак…
Той само поклати глава, без да отмества ръка от рамото й.
— Познавала сте хората от семейството на покойната. Бившият й съпруг Марко Анджелини, синът й Дейвид и дъщеря й Мирина?
— Не само, че ги познавам, но обичам децата й като свои. Линда дори ходеше с…
— Мамо! — прекъсна я Линда и се усмихна окуражаващо. — Отговаряй само на въпросите, без да навлизаш в излишни подробности.