— Но това е абсурдно! — Постепенно смайването на Ана беше заменено от раздразнение. Чувстваше се силна в собствения си дом, подкрепяна от семейството. — Лейтенант Далас вече знае това.
— Извинете, госпожо Уитни, но се налага да ви задам същите въпроси. Какви са отношенията ви с Дейвид Анджелини?
— С Дейвид? Ами че аз съм му кръстница, обичам го като собствен син.
— Известно ли ви е, че е имал финансови затруднения непосредствено преди смъртта на майка му?
— Да, беше… — Очите й се разшириха от изненада. — Нали не го подозирате в… Това е отвратително. — Произнесе натъртено последната дума и гневно стисна устни, докато се превърнаха в тънка, червена линия. — Не възнамерявам да отговарям на подобни въпроси.
— Разбирам реакцията ви, госпожо Уитни. Убедена съм, че бихте направили всичко, за да защитите кръщелника си, че сте готова да го сторите на всяка цена. Например двеста хиляди долара.
Под грижливо положения грим лицето на Ана Уитни пребледня.
— Не разбирам за какво намеквате.
— Госпожо Уитни, отричате ли, че сте платили на Дейвид Анджелини сумата от двеста хиляди долара на месечни вноски от по петдесет хиляди в периода от месец февруари до месец май тази година?
— Аз… — Ана стисна ръката на дъщеря си, но не й на съпруга си. — Линда, длъжна ли съм да отговарям?
— Моля да ме извините, налага се да се консултирам с клиентката си. — Младата жена прегърна майка си и бързо я отведе в съседната стая.
— Добре се справяш, лейтенант — обади се през стиснати зъби командирът. — Отдавна не бях присъствал на провеждан от теб разпит.
— Недей така, Джак — промълви Фийни, опитвайки се да бъде справедлив към двамата, тъй като ги обичаше еднакво. — Ив просто си върши работата.
— Да. Работата е най-важното нещо в живота й. — Вдигна поглед, когато жена му се върна в стаята.
Ана беше бледа и нервно потръпваше. Той отново усети парещата болка в стомаха.
— Продължаваме — заяви Линда и войнствено изгледа Ив. — Клиентката ми иска да даде показания. Започвай, мамо, и не се тревожи.
— Съжалявам. — Очите на Ана се насълзиха. — Извинявай, Джак. Трябваше да го направя, въпреки съветите ти. Дейвид беше в беда и бях длъжна да му помогна. — Тя му протегна ръка.
— Успокой се. — Уитни примирено хвана ръката й и застана до нея. — Кажи на лейтенанта истината и ще видим какво може да се направи.
— Наистина му дадох парите.
— Той заплашваше ли ви с нещо, госпожо Уитни?
— Моля? — Изненадата сякаш пресуши сълзите й. — За Бога, какво говорите? Дейвид да ме заплашва? Беше в беда — повтори тя, сякаш това обясняваше всичко. — Дължеше много пари на опасни хора. Имаше и временни служебни неприятности, свързани със сериозни промени в онзи клон от семейния бизнес, който ръководеше. Същевременно се опитваше да лансира свой нов проект. Подробно ми обясни всичко — добави тя и небрежно махна със свободната си ръка. — Не си спомням подробностите. Деловите въпроси не ме вълнуват особено.
— Госпожо Уитни, факт е, че сте му превели на четири пъти сумата от двеста хиляди долара. Но при последния ни разговор не ми го съобщихте.
— Какво ви засяга това? — Ана беше възвърнала самочувствието си и стоеше изправена като статуя. — Парите са мои, имам право да ги заема на кръщелника си.
Търпението на Ив започваше да се изчерпва.
— Кръщелник, който е разпитван от полицията във връзка с убийство.
— Убийството на собствената му майка. Със същия успех можете да обвините и мен, че съм убила Сисли.
— Вие не наследявате солидна част от нейното състояние.
— А сега вие ме изслушайте, лейтенант! — Лицето на Ана поруменя от гняв, което я направи още по-привлекателна, и тя се приведе към Ив. — Този младеж обожаваше майка си, както и тя него. Беше напълно сломен от смъртта й. Знам го, защото непрекъснато бях до него и го утешавах.
— Дали сте му двеста хиляди долара!
— Парите са мои и мога да разполагам с тях както намеря за добре. — Тя прехапа устни. — Никой не искаше да му помогне, дори родителите му се споразумяха този път да го оставят да си троши главата. Още преди няколко месеца разговарях със Сисли по този въпрос. Тя беше прекрасна майка и обичаше децата си, но държеше на строгата дисциплина. Бе твърдо решена, че Дейвид трябва да се справи сам, без нейна помощ. И без моята. Ала когато в отчаянието си той се обърна към мен, не можах да му откажа. Не можах да му откажа, Джак. — Обърна умоляващ поглед към съпруга си. — Ти ме предупреди да не се забърквам в тази история, но Дейвид беше обзет от паника, страхуваше се, че онези хора ще го убият, или най-малкото ще го осакатят за цял живот. Ами, ако Линда и Стивън бяха на негово място?