Мейвис, изтегнала се върху необикновеното легло, весело се засмя.
— Ще ми бъде достатъчна само една нощ. Утре няма да бъда същата. — Пресегна се и натисна различни бутони върху тапицираната лицева дъска. Замигаха лампички, проблеснаха светлинки. Зазвуча ритмична музика. В съседното помещение се дочу шум от течаща вода.
— Това пък какво е?
— Програмира ваната си — обясни Ив.
— О, не! В момента не ми е до вана. — Мейвис натисна друг бутон, при което част от отсрещната стена се плъзна встрани и зад нея се появи огромен екран. — Тази къща е върхът! — одобрително заяви певицата. — Хайде да хапнем нещо.
Докато Ив се настаняваше в трапезарията заедно с Мейвис, наслаждавайки се на първата си свободна вечер от седмици насам, Надин Фарст подготвяше репортажа си за излъчване.
— Дай едър план, стоп кадър на Далас — нареди тя на монтажистката. — Да, да, увеличи го. Тя е адски фотогенична.
Облегна се назад в стола си и впери поглед в петте монитора, докато асистентката й изпълняваше заповедите й. В монтажната цареше тишина, нарушавана само от тихите гласове, звучащи от мониторите. За Надин процесът на свързване на отделните кадри беше не по-малко възбуждащ от секса. Повечето телевизионни журналисти оставяха всичко в ръцете на монтажиста, но тя искаше да участва във всичко.
Знаеше, че в момента в новинарското помещение на долния етаж цари истински хаос, но дори това й доставяше удоволствие. Обичаше непрекъснатото напрежение, стремеж да изпревари конкуренцията при отразяване на най-интересната новина, да получи най-добрите фотографии, да направи репортаж на най-актуалната тема. Представи си как колегите й трескаво се свързват по видеотелефоните или работят на компютрите си, за да съберат колкото е възможно повече информация.
Конкуренция съществуваше не само между различните телевизионни станции, но и между хората, работещи в тях. Служителите в Канал 75 не правеха изключение. Всички се стремяха към новината, която би им донесла най-висок рейтинг. В момента Надин беше на върха и не искаше да отстъпи завоюваните си позиции.
— Така. Задръж на кадъра, където стоя сред градината на Меткаф. Добре, а сега дай комбиниран кадър, използвай снимката ми на тротоара, където е била убита Тауърс. — С присвити очи се втренчи в изображението си и реши, че изглежда както трябва. Сериозна, с опечален поглед. Нашата смела и умна репортерка отново на местопрестъпленията.
— Окей. — Тя облегна брадичка върху скръстените си ръце. — Направи дублажа.
„Две жени — талантливи, отдадени на професиите си, невинни — загинали от ръката на брутален убиец. Хората от целия град са възмутени и изплашени и се питат защо се случи това. Две любещи семейства скърбят, погребват мъртвите и искат правосъдие. Ето жената, която прави всичко възможно да отговори на въпроса на гражданите на Ню Йорк и да удовлетвори желанието на опечалените.“
— Стоп! — Нареди Надин. — Върни на Далас, заснета пред сградата на съда. Включи звука.
Ив се появи на екрана в цял ръст, Надин стоеше до нея. „Прекрасно“ — помисли си репортерката. Създаваше се впечатление, че двете работят рамо до рамо, което положително ще допадне на зрителите. Лекият ветрец играеше в косите им, зад тях се издигаше сградата — символ на правосъдието; асансьорите неспирно се движеха в двете посоки, през стъклените стени се виждаха коридори, претъпкани с хора.
„Задачата ми е да открия убиеца и повярвайте, че съм я взела присърце. Щом я изпълня, идва ред на съда да свърши своята работа.“
— Идеално. — Надин сви пръсти в юмрук. — Направо великолепно. От този кадър ще преминем към предаването на живо. Колко е часът?
— Четири без петнайсет.
— Луиз, аз съм гениална, но и ти не си за пренебрегване. Запиши го.
— Готово. — Луиз стана и се протегна. Двете работеха заедно от три години и се бяха сприятелили. — Получи се много добре, Надин.
— Вярно. — Репортерката наклони глава. — Но нещо май не ти харесва.
— Ами… — Монтажистката освободи косата си, завързана на конска опашка и прокара длан през гъстите си черни къдрици. — Тъпчем на едно и също място. Вече два дни не сме получавали нова информация.
— Както не е получил и никой от конкуренцията. Не забравяй, че „разполагаме“ с Далас.
— И това никак не е малко. — Луиз беше хубава млада жена, с интелигентен вид. Беше постъпила в Канал 75 направо от колежа. След като наблюдава работата й около месец, Надин я взе в екипа си, което устройваше и двете. — Много е фотогенична и има хубав глас. Връзката й с Рурк изостря интереса на зрителите. Да не говорим, че се ползва с отлична репутация като ченге.