Наведе глава и изскочи навън.
Вятърът беше толкова силен, че тя спря за миг, за да пристегне колана на шлифера. Обувките й подгизнаха още преди да слезе на улицата. Луиз ги погледна и тихичко изруга:
— О, по дяволите!
Това бяха последните думи в живота й.
Някакво движение привлече вниманието й, тя вдигна очи и премигна срещу дъжда.
Ала не успя да види как вдигнатият нож проблясва в мрака и прерязва гърлото й.
За миг убиецът остана неподвижен, наблюдавайки как кръвта бликна като фонтан и тялото на жената се свлече на тротоара като марионетка с прерязани конци. Усети смайване и шок, сетне гняв, заменен от прокрадващ се страх. Побърза да скрие окървавения нож в дълбокия джоб на тъмната си дреха, след което потъна в сенките.
— Струва ми се, че така мога да живея още сто години — заяви Мейвис. След обилната вечеря от телешка пържола алангле, омари, доставени направо от Исландия, и френско шампанско, тя се изтягаше гола в плитката лагуна в солариума. Прозина се и промърмори с позамаяна от шампанското глава: — И на тебе ти харесва да живееш така, нали?
— Горе-долу. — За разлика от свободомислещата си приятелка, Ив носеше трико, плътно прилепнало към тялото й. Беше се излегнала удобно на една каменна скамейка и все още отпиваше от шампанското си. От доста време не си беше позволявала да се отпусне до такава степен. — Всъщност не разполагам с достатъчно време за този начин на живот.
— Гледай да намериш, малката. — Мейвис се гмурна под водата, после изскочи на повърхността. Великолепните й гърди блестяха под ослепителната светлина, която беше програмирала. Лениво доплува до една водна лилия и я помириса. — Божичко, истинска е. Знаеш ли какво е това, Далас?
— Закрит басейн.
— Грешиш, драга. — Певицата преплува късото разстояние до платформата, където беше оставила чашата си. — Това тук е първокласна илюзия, с която дори очилата за виртуална действителност не могат да си съперничат. — Жадно отпи от леденото шампанско и продължи: — Нали няма да се правиш на интересна, отказвайки се от всичко това?
— Какви ги дрънкаш?
— Познавам те, миличка. Обичаш да разнищваш, съмняваш се във всичко, анализираш всяка постъпка. — Забелязала, че чашата на Ив е празна, тя побърза да й налее още шампанско. — Послушай съвета ми, приятелко, и не го прави.
— Какво толкова съм направила?
— Нали ти казах, все раз…, по дяволите, все разрушаваш. Пфу! Опитай се да кажеш бързо тази дума, когато езикът ти се преплита. — Побутна Ив с бедро и се настани до нея. — Той е луд по теб, нали?
Ив сви рамене и поднесе чашата към устните си.
— Въшлив е с пари, красив е като бог, а пък тялото му…
— Ти откъде знаеш какво е тялото му?
— Бог ми е дал очи, за да ги използвам. Отлично си представям как изглежда Рурк гол. — Развеселена от гневното пламъче в очите на приятелката си, Мейвис навлажни устните си с език. — Разбира се, готова съм да ти помогна, ако си пропуснала някоя подробност.
— Това се казва добра приятелка.
— Радвам се, че го осъзнаваш. Та както вече ти казах, Рурк има всички тези качества, плюс още едно и то много важно. Притежава сила, която сякаш се излъчва от него. — Тя подчерта думите си, като размаха ръце. — А как те гледа… като че жива ще те изхруска. На една-две хапки. По дяволите, започва да ми става, нещо.
— Само да си посмяла да ме докоснеш!
— Ще взема да прелъстя Съмърсет — изсумтя певицата.
— Мисля, че той е безполов.
— Да се обзаложим, че ще проверя — обяви Мейвис, но не се помръдна от мястото си. — Влюбена си в него, нали?
— В Съмърсет ли? Едва се сдържам да не го награбя.
— Погледни ме право в очите. — Тя хвана брадичката на Ив и я накара да се обърне, докато се озоваха лице срещу лице, вперили една в друга замъглените си от алкохола погледи. — Влюбена си в Рурк.
— Така изглежда. Но не искам да мисля затова.
— Недей. Винаги съм казвала, че мислиш прекалено много. — Мейвис вдигна чашата над главата си и отново влезе в басейна. — Може ли да пуснем уредите за хидромасаж?
— Разбира се. — Замаяна от изпитото шампанско, Ив не успя веднага да открие необходимия бутон. Усетила силната водна струя върху тялото си, певицата доволно изстена.