Ив забеляза, че над зданието кръжат като лешояди многобройни летателни апарати, което означаваше, че новината за поредното убийство вече се е разчула. Следователно я очакваха проблеми. Когато насочи колата си към страничния вход, се свърза с диспечера и поиска да осигурят въздушна защита и полицейски кордон около мястото, където беше открит трупът. Стигаше й, че трябва да отговаря на куп неудобни въпроси заради убийство, извършено едва ли не в самата телевизионна станция; можеше да си спести поне набезите на любопитни зяпачи, окупирали въздушното пространство над сградата.
Стисна зъби, опита да се овладее и поне за миг да забрави чувството на вина, което не й даваше покой, тя слезе от колата и тръгна към мястото на престъплението. Изпита известно облекчение, когато установи, че униформените полицаи са си свършили съвестно работата. Бяха накарали всички да напуснат района и бяха запечатали външната врата. Естествено репортерите и снимачните им екипи вече бяха тук. Не можеше да ги изгони, но поне нямаше да й се мотаят из краката и да й пречат.
Закачи значката на якето си и без да обръща внимание на пороя, тръгна към мястото, където лежеше трупът. Някой се беше досетил да опъне специален навес над него и дъждът барабанеше върху призрачния найлон.
Ив позна дъждобрана и усети, че й се повдига, но успя да запази самообладание. Попита дали всичко е сканирано и заснето на филм и след като й отговориха положително, приклекна до трупа.
Посегна към качулката, закриваща лицето на жертвата и с удивление установи, че ръцете й не треперят. Без да обръща внимание на локвичката кръв пред краката си, отметна качулката, изтръпна и едва успя да сподави вика си, когато съзря непознато женско лице.
— По дяволите, коя е тази жена?
— Жертвата беше предварително идентифицирана като Луиз Кирски, работеща като монтажистка в Канал 5. — Униформената служителка на полицията извади бележник от джоба на лъскавия си черен дъждобран. — Била е открита приблизително в единайсет и петнайсет от някой си Си Джей Морз. Този тип се издрайфа хей там — рече тя с едва прикрито пренебрежение към мекушавия цивилен. — Влетял през тази врата, като крещял колкото му глас държи. Хората от охраната на сградата проверили какво се е случило и се обадили в полицията. Диспечерката регистрирала обаждането в единайсет и двайсет и две. Бях на местопрестъплението в единайсет и двайсет и седем.
— Пристигнала сте много бързо, полицай?…
— Пийбоди. Бях наблизо. На Първо авеню, където е районът ми. Убедих се, че става дума за убийство, запечатих външната врата и се обадих да изпратят ще униформени полицаи и следовател.
Ив кимна към сградата.
— Успяха ли да заснемат всичко?
Пийбоди стисна устни.
— Когато пристигнах, на местопрестъплението вече имаше телевизионен екип и аз им наредих незабавно да напуснат. Но съм сигурна, че са успели да заснемат доста материал преди да обградим района.
— Добре. — Ив огледа трупа, напръска ръцете си със специалния спрей и започна да го претърсва. В джобовете на ризата откри няколко кредитни жетона и дребни монети. Скъпият мини видеотелефон, прикачен към колана на мъртвата, също не беше докоснат. Липсваха рани, получени при съпротива от страна на жертвата, нямаше следи от борба.
Докато диктуваше на записващото устройство тази информация, умът й работеше трескаво. Завърши първоначалният оглед и се изправи, мислейки си, че този шлифер й е много познат. Сетне се обърна към Пийбоди:
— Влизам в сградата. Очаквам капитан Фийни. Моля веднага да го изпратите при мен. Патологът може да вземе трупа.
— Слушам.
— Вие останете тук, Пийбоди — нареди тя. Допадаше й начина, по който униформената се справяше с положението. — Дръжте репортерите настрана. — Кимна към хората от медиите, без да обръща внимание на подвикваните въпроси и на насочените към нея фотоапарати и видеокамери. — Не коментирайте, не давайте никакви изявления.
— Нямам какво да им кажа.
— Точно така. Продължавайте в този дух.
Ив свали печатите от вратата и когато я затвори след себе си, отново ги постави, фоайето беше безлюдно. Пийбоди или друг полицейски служител беше отстранил всички, освен служителите, чието присъствие беше наложително. Тя се обърна към човека, отговарящ за охраната на сградата:
— Къде мога да намеря Си Джей Морз?
— Студиото, в което работи, се намира на шесто ниво, осма секция. Видях, че хората ви го отведоха в тази посока.
— Очаквам един колега. Предайте му къде съм. — Ив се обърна и стъпи върху ескалатора.
Тук-там забеляза хора от телевизията, някои събрани на групички, други стояха пред видеодекори и говореха напрегнато, обърнати към камерите. Усети миризмата на прегоряло кафе и вонята на застоял въздух, характерни и за полицейския участък. При други обстоятелства тази прилика би я накарала да се усмихне.