Двамата таксиметрови шофьори, допрели калниците на колите си, си разменяха невъобразимо цинични псувни. Водачът на огромен, претъпкан с пътници микробус, натискаше непрекъснато клаксона и оглушителното пищене караше минувачите по тротоарите или специалните прелези да поклащат глави или заплашително да размахват юмруци.
Хеликоптер на пътната полиция се сниши, някой нареди по мегафона таксиметровите коли да продължат пътя си, в противен случай шофьорите щели да бъдат глобени. Автомобилите се насочиха към жилищните квартали на града сред свистенето на гуми и спирачки и нервните подвиквания на водачите.
Гледката се промени, докато Ив пътуваше от центъра към богаташките квартали. Улиците станаха по-широки и по-чисти, зеленината на многобройните паркове действаше отморяващо. Тук колите се движеха почти безшумно, минувачите носеха елегантни костюми и скъпи обувки.
Ив отмина електронен разводач на кучета, който се справяше с двете златисти хрътки с умението на опитен дроид.
Когато колата й наближи имението на Рурк, моторът заработи на празни обороти, докато охранителната програма пропусне автомобила й. Дърветата наоколо бяха цъфнали. Бели и розови цветчета, които изпъкваха още по-ярко на фона на други — тъмночервени и сини, а под дърветата се разстилаше великолепен килим от зелена трева.
Сградата се извисяваше на фона на притъмняващото небе, многобройните й прозорци проблясваха под лъчите на залязващото слънце, придаващо величествен вид на каменните зидове. Изминали бяха месеци откакто я беше видяла за пръв път, но все още не можеше да свикне с великолепието и разкоша на този дом, издаващ огромното богатство на собственика. Ив непрестанно се питаше какво прави тя заедно с Рурк.
Паркира колата си пред стълбите от гранит и тръгна да се изкачва. Няма да почука на вратата. Гордостта й не го позволяваше. Икономът на Рурк я ненавиждаше и дори не се опитваше да прикрие чувствата си.
Както и очакваше, Съмърсет безшумно се появи в коридора като призрак. Побелялата му коса блестеше гладко пригладена, върху вечно намръщеното му лице беше изписано неодобрение.
— Лейтенант? — Студените му очи я пронизаха и я накараха да осъзнае, че все още носи дрехите, които беше облякла сутринта, и че те са доста измачкани. — Нямахме представа кога ще се върнете и дали изобщо възнамерявате да го сторите.
— Нима? — Тя сви рамене и тъй като знаеше, че жестът й ще го подразни, свали ожуленото си кожено яке и го хвърли в ръцете на иконома. — Рурк вкъщи ли е?
— В момента осъществява междупланетен разговор.
— За курорта „Олимп“ ли?
Съмърсет сви устни, сякаш беше захапал лимон.
— Не разпитвам Рурк за деловите му проекти.
„Много добре знаеш с какво се занимава господарят ти и кога са работните му срещи“ — каза си Ив, но реши да не спори и зави по широкия, блестящ коридор към витата вътрешна стълба. — Отивам горе. Трябва да се изкъпя. — Хвърли поглед през рамо и добави: — Уведомете го къде съм, щом приключи разговора си.
Изкачи се пеша до най-големия апартамент в къщата. Подобно на Рурк тя рядко използваше асансьора. Започна да се съблича веднага, щом затръшна вратата на спалнята. Отправи се към банята, захвърляйки след себе си ботуши, джинси, риза и бельо.
Нареди на електронното устройство да загрее водата до трийсет и пет градуса и след мигновено колебание хвърли във ваната шепа от ароматните соли, които Рурк й беше донесъл от Сайлас Три. На повърхността на водата се образува морско зелена пяна, разнесе се ухание на приказни гори.
Ив едва се въздържа да не се изтегне в огромната мраморна вана и да не се разплаче, когато топлината проникна в костите й. Пое дълбоко въздух, гмурна се под водата, преброи до трийсет и изскочи на повърхността, въздишайки от чувствена наслада. Притвори клепачи и се унесе. Така я завари Рурк. Страничният наблюдател би помислил, че мускулите й са отпуснати. Ала страничният наблюдател не би могъл да познава и да разбира Ив Далас, както я познаваше той. Беше по-близък душевно и физически с нея, отколкото с която и да било друга жена. Но все още имаше кътчета на съзнанието й, до които не беше успял да проникне.
За него Ив бе непрестанен източник на изненади.
Тя лежеше във ваната, потопена до брадичката в горещата вода и благоуханните мехурчета. Лицето й беше зачервено от топлината, очите й бяха затворени, но очевидно беше напрегната. Издаваше я ръката, свита в юмрук върху широкия ръб на ваната, леката бръчка между веждите й.